ПОГЛЕД ЗАД ПАРАДА
*** Извод в правителственото четиво: армията не е в състояние да осигури мисията „Отбрана” на Родината ***
Давам извадки от правителственото четиво за състоянието на армията, което е приело кабинетът
Започвам цитатите с онова, което ме потресе!
(Цитати:
„Комисията по материално подпомагане при Министерството на отбраната отпусна еднократни помощи на девет деца на военнослужещи, загинали при или по повод изпълнение на военната служба, на 197 военноинвалиди с трайно намалена работоспособност със степен на увреждане над 90%, на 689 родители и на преживял съпруг/съпруга на български граждани, загинали при или по повод изпълнение на военната служба, общо в размер на 769 290.00 лв.
*** Бел.: господи, сякаш сме във война! Огромна част от произшествията се дължат на остарялата техника. Ето го например цитата за въздушната ни мощ:
„Случиха се 26 авиационни произшествия, от които 23 авиационни инцидента, два сериозни инцидента и едно тежко авиационно произшествие (авария). Продължава тенденцията преобладаващата част от авиационните произшествия да са вследствие от откази на авиационната техника (73%).“
(продължавам с цитатите):
„Недостигът на личен състав остава висок. Въпреки увеличените възнаграждения, спада интересът към постъпване на военна служба и некомплектът се увеличи и достигна 19,7%. Съотношението кандидати/вакантни длъжности продължи да намалява за трета поредна година и това е сериозно предизвикателство.
Финансовите ограничения, некомплектът от личен състав, малкият брой летателни часове и дни на море, физически и технологично остарялото въоръжение и техника продължават да влияят негативно върху изпълнението на мисиите и задачите, подготовката, постигането на оперативна съвместимост и изпълнението на Целите на способности за НАТО. Нарастващото технологично изоставане на въоръжените сили се отразява негативно на оперативната им ефективност в контекста на колективната отбрана.
Изоставането на процеса на модернизация и задълбочаването на проблема с незаетите длъжности, както и технологичното изоставане и неадекватното ресурсно осигуряване, водят до нарастващи дефицити. Нивата на тези дефицити и перспективите за тяхното намаляване в средносрочен план са такива, че състоянието на способностите на Въоръжените сили се оценява като незадоволително. Това се отразява неблагоприятно върху възможността за ефективно изпълнение на задачите, особено по основната и най-тежка мисия на Въоръжените сили – мисия „Отбрана“. Текущото състояние на способностите има директен негативен ефект и върху изпълнението на ангажиментите на Република България към колективната отбрана на НАТО.
При средно за страните от НАТО 108 дни на море, през 2022 г. декларираните кораби от Военноморските сили имаха средно 21 дни на море (19 %).
Най-сериозно остава положението в Сухопътните, което засяга негативно способностите на декларираните формирования и поддържането им в готовност за развръщане.
Към 31.12.2022 г. текущият некомплект от военнослужещи за Министерство на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия нарасна, като достигна 19,7%. От тях недостигът на офицери е 23,4%, на офицерски кандидати – 6,5%, на сержанти/старшини – 10,9% и на войници/ матроси – 24,2%. Завишено ниво на некомплект се наблюдава при офицерите и офицерските кандидати, докато при войнишките и сержантските длъжности се отчита лек спад. Въпреки положените усилия за комплектуване на въоръжените сили с доброволен резерв, заетите длъжности към 31.12.2022 г. са едва 13%. Основните причина са финансовата непривлекателност на службата в доброволния резерв и нежелание от страна на работодателите да позволяват отсъствие от работа на техни служители. Стартира срочната служба в доброволния резерв. Преминалите пълен срок на обучение имаха възможност да постъпят на военна служба или да сключат договор за служба в доброволния резерв и около 95% от тях постъпиха на военна служба.
(край на цитатите)
Докладът е силно критичен и самокритичен във всички аспекти, което приятно ме изненада. Какви са възможните цели на този подход, толкова рязко срещан у нас и за първи път в подобно четиво?
• Едната цел е обективното искане да се увеличат разходите за отбрана, които не достигат заложените 2% от БВП.
• Втората цел е да се използва за политическа кампания срещу политическите партии, които са проявили почти престъпно пренебрежение. Между впрочем, такъв подход забелязах и в словото на Румен Радев на парада за Гергьовден
• Трета възможна цел е да се посочи индиректно, че липсват възможности да подпомогнем Украйна с тежко въоръжение. Всъщност огромните мобилизационни резерви са безполезни, защото няма как да се използват – напълно липсват обучени кадри за тях, но в толкова критичното четиво за аспекта „мобилизационни резерви и бюджети за тяхното съхрание липсва дори запетайка.
Изненада ме и оценката за политиката на Путин в раздела „Среда за сигурност”, което сякаш компенсира отказа да предоставим танкове, оръдия, системи за залпов огън, практически безполезните ни „МиГ” на Украйна
(цитати)
Руската военна агресия беше най-непосредствената заплаха за мира в световен план.
Войната на Руската федерация против Украйна беше основният фактор с дестабилизиращо влияние върху стратегическата среда, който определяше предизвикателствата за националната сигурност.
Хибридните заплахи, тероризмът, авторитарните режими, миграционните вълни, организираната престъпност, кибер-престъпността и когнитивните въздействия бяха сред главните предизвикателства за националната и съюзната сигурност, а в глобален план и доставките на зърно.
Започнатата в пълно нарушение на международното право неоправдана война в Украйна нанесе щети в особено големи размери върху всички сфери на социалния и икономическия живот. Руските въоръжени сили извършваха системни военни престъпления.
Този пълномащабен въоръжен конфликт оказва значително отражение не само върху Украйна и региона, но и в глобален аспект. Развитието му и свързаните с това поуки от практиката наложиха редица промени в схващанията и подходите за водене на бойни действия. Войната доведе до разширяване и интензифициране на руската хибридна подривна дейност против държавите от НАТО и ЕС. Целта на тези действия е насочена основно към: създаване на вътрешнополитическа дестабилизация и обществено противопоставяне; възпрепятстване на решения за укрепване на съюзния възпиращ и отбранителен потенциал; намаляване на солидарността и подкрепата за Украйна и оказването на навременна и ефективна военна помощ; продължаване на зависимостта от руски енергийни доставки.
Република България също беше обект на системни руски хибридни въздействия, включително и чрез едностранно прекъсване на газовите доставки, с цел оказване на влияние върху вземането на суверенни национални стратегически решения.
Потенциалът за дестабилизиране на Босна и Херцеговина се запазва в резултат на сепаратистките инициативи на босненските сръбски лидери, подкрепяни от Кремъл. Силното руско влияние се запази и в Сърбия. Посредничеството и присъствието на международната общност в Косово останаха основен гарант за въздържане на Белград и Прищина от действия с негативно влияние върху регионалната стабилност. Запази се значението на операциите на НАТО и ЕС. (край на цитатите)
Следователно у нас има две държавни политики: първата, непубличната политика реално оценява политиката на Кремъл, но без достатъчно действия, а втората – сред населението, е с противоположен, пропаганден знак, практически слагайки знак на равенство между агресор и жертва.
Отвратителна и осолено опасна демагогия, която подкопава националната ни сигурност.
https://www.facebook.com/grigor.lilov