Царят влезе с преднамерена лъжа в българската политика, което не е голямото му провинение. Нито е първият, нито последният, който го е правил. Голямото му провинение е, че, за да вземе исторически реванш, заличи граници, наруши видими и невидими правила и стигна до перверзията монарх да оглави партия, при това еднодневка. Той има основен принос в деградацията на политическия живот у нас. С него се видя, че всичко е позволено. Резултатите са налице, а и нищо по-логично от това прислугата днес да управлява. Симеон II нанесе огромни поражения в новата ни история, разбира се, след като намери достатъчно благодатна почва за това. Неговите качества – овладяност, стилистична цялост и завършен образ, неагресивност и дипломатичност – не могат да компенсират щетите, които нанесе. Да не говорим за крадливата, уродлива орда, която вкара в управлението. Разбира се, имаше изключения и добри и почтени хора, но те не определяха цялостния облик на управлението. Не е много по-различна от ордата на бодигарда му, ако и да е с претенции и професорски титли. Нямам никакви илюзии за това управление. То беше отвратително.
Единственото трайно политическо наследство, което царя остави, е Пеевски и Борисов. Те са мутирали реплики на Огнян Дойнов и Андрей Луканов на НДСВ. Днешното българско статукво се крепи само и единствено на съюза между тези двама души, което говори много зле за България. Представяте ли си – Пеевски и Борисов. Нищо друго….
Явор Дачков