В Словакия, например, благодарение на упорството на президента Иван Гашпарович от 2011 г. да не даде зелена светлина на избора на Йозеф Чентеш за главен прокурор, заради съмнения в неговите нравствени и професионални качества, се стига дори до политическа криза. Любопитното е, че Гашпарович удържа фронта и повече от две години отказва да издаде указ. През това време той е подложен на заплахи, политически натиск и дори импийчмънт.
Самият Чентеш пък сезира КС за това, че макар и избран, не може да влезе във функциите си след толкова време. В крайна сметка Гашпарович принуждава с упорството си парламента, който междувременно се е сменил, да направи ново предложение за обвинител №1 в лицето на Яромир Чижнар. Така чак през 2013 година Словакия успява да се похвали с нов избор на главен прокурор. Интересно е и, че президентът подписва указа за него веднага след номинацията, преди да е дочакал решението на КС по жалбата на Йозеф Чентеш.
Въпросът за назначаването на главен прокурор се оказа толкова остър, че е на път да промени политическия ландшафт в Молдова – социалистите внесоха вот на недоверие към правителството, пред парламента се състоя протест, а на хоризонта просветнаха предсрочни избори.
Не по-малко драматичен е и изборът на главен прокурор в Литва, защото настоящият главен прокуроре всъщност е третото подред предложение на президента за поста. Оказва се, че парламентът е гласувал против първите две номинации.
В мотивите си за връщането на избора на Иван Гешев, Румен Радев не пожела да коментира неговите професионални и нравствени качества, макар че това би могло да се счете за силен коз. Въпреки това финансовият министър Владислав Горанов заяви, че връщането на избора е атестация на държавния глава за Гешев. Юристи допускат, че вероятно президентът си го е спестил, за да не може противниците му да го упрекнат в опит за лични нападки и пристрастност.
За сметка на това не спести да коментира гафа на прокуратурата с подкрепата към Гешев от страна на т. нар. „трудови колективи“. Припомняме ви, че прокурори от цялата страна започнаха масово да изпращат становища в подкрепа на единствения кандидат за главен прокурор .
Абсурдно е да говорим за подкрепа от страна на изпълнителната власт в лицето на МВР и ДАНС, да речем. И този факт не убегна на президента, който в позицията си отбеляза: „Обществото ни е особено чувствително към съдебната власт като отговорна за справедливостта и затова бъдещият главен прокурор трябва да се ползва с високо обществено доверие. Негов израз са становища от изчерпателно изброени в Закона за съдебната власт субекти – неправителствени организации, професионални организации на магистрати, висши училища и научни организации – т.е. от гражданското общество. Само такива становища подлежат на публикуване на сайта на ВСС. Въпреки това ясно законово положение, бяха публикувани множество становища от държавни институции, включително от изпълнителната власт, като МВР, ДАНС, ГДБОП. Така в разрез със закона превес над мнението на обществените организации взе масираната служебна институционална подкрепа“.
Най-странното е, че дори членовете на ВСС мотивират избора си за Иван Гешев именно с нелегитимната подкрепа на същите тези трудови колективи,
Но България като България по време на Народен съд и Априлски пленум …