Обновление на регулатори и институции с изтекли мандати се извършва, без да има коалиционно споразумение, както искаше ГЕРБ, без гаранциите, за които настояваха от ПП-ДБ и без да се изпълни договореното между двете сили да не откриват процедури за избор, ако не са обсъдили предварително кандидатите. [Цветелина Белутова/“Капитал“]
„Имам човек и тука, имам човек и там…“, пее Ицо Хазарта, в настоящето депутатът от „Продължаваме промяната – Демократична България“ Христо Петров. Без „мой човек“ в държавата България си загубен – и тази формула е в сила и за гражданите, още повече за политическите сили.
След подготовката на бюджета за 2023 г. най-важното за управляващото (конституционно) мнозинство се оказа кадровото обновление на регулатори и институции с изтекли мандати. Промяната се извършва, без да има коалиционно споразумение, както искаше ГЕРБ, без гаранциите, за които настояваха от ПП-ДБ и без да се изпълни договореното между двете сили да не откриват процедури за избор, ако не са обсъдили предварително кандидатите.
Поради схемата на партиен подбор, по която открай време стават назначенията, професионализмът като критерий с най-голяма тежест е изключен. Политическата подчиненост не се променя, компетентните и независими експерти отстъпват пред доказали лоялност партийци.
Търсят се…
Декларираните намерения от ПП-ДБ да започнат с реформи в сектор сигурност, така че шефовете на службите да се избират от парламента, останаха на трупчета. Най-спешните от всичките над 70 позиции се оказаха тези, които разпределят ресурс за милиарди и надзирават и контролират пазари и разходи за милиарди. Първата партида включва ръководството на БНБ; на Сметната палата, която следи за разходите на публични средства, а това означава на практика целия бюджет (чийто разходи за 2023 г. са за близо 74 милиарда лева); на НЗОК, която разпределя 7.27 милиарда.
Следващата е за Комисията за финансов надзор (КФН), чийто председател е с изтекъл мандат от една година, както и на някои от членовете, Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), чийто удължени с 2 години мандати на членовете ѝ изтекоха преди няколко месеца. Със сигурност, не така примамливите като влияние и разпределяне на ресурси комисии за досиетата и за защита от дискриминация ще останат на опашката.
ГЕРБ води в класацията
Към момента ГЕРБ печели поста управител на БНБ, а по всяка вероятност и шеф на НЗОК (въпреки отхвърлената първа кандидатура), също и на Сметната палата. „Продължаваме промяната“ ще получи КФН, подуправител на БНБ, не е голяма вероятността за КЗК. До края на лятната парламентарна сесия остават две седмици и управляващото мнозинство едва ли ще успее да се споразумее за разпределянето на толкова ключови позиции.
Къде остава обаче очакваният ефект от обновените състави на регулаторите, критикувани за бездействие и използвани като бухалки в трите мандата на ГЕРБ. Не е забравена репликата от един разпространен от неизвестни лица телефонен разговор с глас, досущ като на Бойко Борисов, който дава указания за медийна политика: „Раздуйте това, че вкарах КФН (Комисията за финансов надзор, б.а.) по „Еврохолд“, на тоя да му размажа физиономията, че не се съобразява с мене, това е много важно!“. Имаше и едно тефтерче, в което бившият председател на Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ) Филип Златанов си беше записал едни инициали – ИФ>ЦЦ>ББ, също и ДП, и онова, което му шушнеха в ухото.
Ако кандидатът на ГЕРБ Димитър Главчев оглави Сметната палата, институцията вероятно пак ще „заспи“ – дори и ПП-ДБ да се сдобият с един от двамата нови заместник-председатели. Например пилеенето на пари за магистрала „Хемус“ Сметната палата констатира едва през 2021 г. След като 44-ото Народно събрание ѝ възложи през декември 2020 г. да провери изпълнението на обществените поръчки, възложени на „Автомагистрали“ ЕАД, в периода януари 2016 г. – декември 2020 г., одиторите откриха какво се е вършело с получените чрез т.нар. вътрешно възлагане поръчки за 4.5 милиарда лева за “Хемус” и други големи обекти. Одитите на Сметната палата не тревожат съня на управляващите, защото идват „постмортем“ – когато вече не са на власт.
Още от същото?
Подмяната на състава на регулаторите с други хора от същото тесто означава само едно – още от същото. Особено при неясния изход, който се очертава засега за съдебната реформа. А в случаи като с Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) законът се нуждае от промени не заради числеността на регулатора, а за по-голяма ефективност на работата на КЗК. Достатъчно е да бъде спомената “Лукойл”, рекордно бързото одобрение за едни и отхвърлянето на други медийни сделки, за да се илюстрира как КЗК по-скоро съдейства за картелирането и монополите на пазара, отколкото за свободната стопанска инициатива.
Договарянето в тесен кръг на кандидати за назначения не работи за по-голямо доверие в управляващото мнозинство, особено за ПП-ДБ. Социологическите проучвания показват, че техният рейтинг търпи негативния ефект от съчетаването с ГЕРБ и ДПС, привлечено както за формулата на конституционното мнозинство, така и в споделяне на властови ресурс.
Ако ПП-ДБ бяха направили коалиция с ГЕРБ, щеше да е по-честно към избирателите и симпатизантите им. Лидерите бягат от това определение, но в същото време законодателната практика и действия за подкрепа на един или друг кандидат потвърждават предварителна съгласуваност.
Още от началото са си коалиция, във връзка с простия факт, че са мнозинство, коментира по БНР политологът Георги Киряков, който прогнозира, че „сглобката ще издържи по-дълго, отколкото мнозина предполагат“. Друг политолог – Иво Инджов, обаче определи случващото се като „поГЕРБване на промяната“.
Доказателството
Парадоксално, но факт – няма по-силно доказателство за тесните връзки между ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС (и ДПС) от съдебната реформа. Доскоро протагонисти и антагонисти по тази ключова тема, трите формации заедно извършиха първите промени – и заедно ги отремонтираха. Под законопроектите за изменения в НПК и Закона за съдебната власт, свързани с механизма за разследване на главния прокурор и срока за избор на нов Висш съдебен съвет (ВСС), стоят подписите на представители от трите парламентарни групи. А техните гласове в зала осигуряват и приемането им.
Ако за кадрите ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС влизат в противоречия, за законодателството са консенсусни, също и за опазения колкото е необходимо имунитет на Борисов. Първоначално приеха механизма за разследване на шефа на държавното обвинение, месец и половина по-късно го стопираха, одобрявайки създаване на нова система за избор на разследващ прокурор. Пак единодушно отложиха с половин година и избора на нови членове на ВСС.
За изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов това са добри новини. Срещу доскорошния заместник на Иван Гешев и екс близък съратник има подадени сигнали, но те ще чакат. Прокурорската колегия на ВСС прекрати процедурата за избор на нов главен прокурор и отказа да назначи избрания прокурор ad hoc Даниела Талева.
А докато съдебната реформа е на стендбай в изчакване на конституционните промени, не-коалицията попълва със свои хора където свари. Бъдещето им принадлежи.