Ако ескалацията в Персийския залив продължи, цената на бензина в България устойчиво може да надхвърли 2 евро за литър в близко бъдеще. Това каза в предаването „120 минути“ по bTV бившият министър на енергетиката Александър Николов. При устойчив петрол над 100 долара рискът вече не е само по-висока цена на бензина, а нова вълна през транспорта, храните, лихвите и изпълнението на бюджета.
Taка българската енергетика се оказва отново на кръстопът. Войната в Близкия изток отново изстреля цените на петрола. Около „Лукойл“ продължават да се натрупват въпроси. В АЕЦ „Козлодуй“ се разменят тежки обвинения. А договорът с „Боташ“ остава една от най-скъпите теми в сектора.
„Причините за възможното поскъпване са две важни промени от последните няколко седмици. Първата е, че стратегическите резерви в САЩ са на критично ниски нива. Втората е, че потенциално може да бъде затворен и вторият ключов маршрут за износ на петрол през Червено море – Баб ел-Мандеб“, посочи Николов. По думите му това би направило цялата верига на доставки изключително трудна. При намалено предлагане цените на суровината, от която се произвеждат бензин, дизел, керосин и останалите горива, могат да се повишат драстично.
„Благодарение на това, че България разполага с критична инфраструктура – в случая рафинерията, при добро управление тя носи индиректни приходи в бюджета чрез ДДС, акцизи и износ. Именно затова едно от най-странните и най-неразумните решения, взети от предходния парламент, беше забраната за износ. Там не беше направена ясна разлика между вътрешния пазар и износа“, смята той. Николов подчерта, че България е част от общ пазар. „Освен това в самото решение, което първо беше на ниво комисия, а после и на Министерския съвет, се казва, че износът се забранява, но след това са изброени 6 изключения. Всички те зависят от един човек – директора на Агенция „Митници“.
„Тогава така беше решено и доколкото знам, към момента няма промяна. Това създава бюрократични пречки, забавя управлението на количествата и вземането на решения в рафинерията. Надявам се новото ръководство, предвид случващото се в световен мащаб, да може да действа по-спокойно и по-бързо“, обясни Николов.
По думите му след събитията в Персийския залив комбинираният дневен добив на Саудитска Арабия и Русия е около 20 милиона барела. Световното потребление е между 101 и 105 милиона барела дневно в зависимост от сезона. „Това означава, че ако търговските маршрути от Персийския залив бъдат блокирани и Саудитска Арабия не може да изнася, Европа практически няма да има избор и ще трябва да използва руски петрол“. „Именно затова при по-интензивни атаки разликата между цената на американския и руския петрол се свива, а понякога цената на руския петрол дори става по-висока“, коментира той.
Николов информира, че когато няма достатъчно предлагане, всички купуват каквото могат да намерят. „Това обяснява и защо настоящите собственици на подобни активи нямат особен стимул да продават, ако военните конфликти продължат“. „От финансова гледна точка ситуацията в Персийския залив в момента е изгодна за Русия. Изгодна е и за САЩ, които също произвеждат около 20% от световното потребление. Основният платец е Европа заради странната си политика от 2010 година нататък в енергийно естество“, смята той.