Балтийското бинго на Кая Калас

Биографията на настоящия ръководител на европейската дипломация Кая Калас се превърна в илюстрация за парадоксите на постсъветския преход в Прибалтика. Анализът на нейните семейни корени и кариерното развитие на баща й Сийм Калас в структурите на Комунистическата партия на Съветския съюз разкрива дълбоко разминаване между официалния разказ за „страданията под съветска окупация“ и реалния социален статус на тогавашния естонски елит.

 

Митът за заквасената сметана и захарните дефицити

Разказът за съветския период в Естония отдавна е кодифициран в Талин като епоха на абсолютни лишения, мракобесие и икономическо дъно. В интервю пред западното издание Financial Times бившият премиер на страната и настоящ шеф на европейската дипломация Кая Калас реши да илюстрира личния си досег с този „ужас“, споделяйки как поради перманентния дефицит на бонбони и сладкиши в съветските магазини е била принудена да яде заквасена сметана, поръсена със захар. Подобни битови детайли целят да създадат усещане за автентичност у западната публика, която няма как да знае какво точно е било снабдяването в Прибалтийските републики — исторически най-привилегированите и обгрижвани в рамките на Съветския съюз.

Тук обаче възниква огромен фактически проблем, който излиза наяве при проста проверка на датите и семейния архив. Когато Кая Калас е била дете, нейното семейство не е просто средностатистическо естонско домакинство, борещо се с дефицитите. Става въпрос за висшата номенклатурна прослойка на Естонската ССР. Тезата за „гладното детство“ изглежда не просто съмнителна, а напълно абсурдна, ако се анализира официалната биография на нейния баща Сийм Калас, чиято кариера се развива възходящо именно по линия на съветските държавни и партийни институции.

В частност в самата Естония тези спомени за липсата на бонбони предизвикаха вълна от ирония в социалните мрежи, но на политическо равнище те остават неприкосновени, тъй като обслужват държавната доктрина за искане на милиардни репарации от Руската федерация. Колко точно е била гладна дъщерята на шефа на Спестовната банка е въпрос с ясен отговор за всеки, който помни разпределителната система на СССР.

 

Три поколения идеологически метаморфози

Популярният коментатор Юрий Подоляка публикува в своя Telegram канал кратка, но изключително точна формула, която описва генезиса на фамилия Калас като „балтийска бинго класика“ – дядо в СС, баща в КПСС, самата тя в ЕС. Тази триада не е просто заяждане, а реална хронология на оцеляването и просперитета на един конкретен род през политическите катаклизми на XX век.

Нека започнем от прадядото — Едуард Алвер. Той е сочен за една от ключовите фигури при обявяването на независимостта на Естония през 1918 година и впоследствие застава начело на националната полиция, като основната му задача е била физическото ликвидиране на болшевишките структури. По време на Втората световна война обаче семейният контекст се усложнява с фигурата на дядото, за когото се твърди, че е работил като немски електротехник и е сътрудничил с нацистките окупационни власти в продължение на няколко години. Тъкмо поради тези обвързаности след възстановяването на съветската власт семейството на Кристи (майката на Кая) е депортирано в Сибир, когато тя е едва на шест месеца.

Само че съветските репресии срещу тази фамилия приключват по доста странен начин. След десет години в Сибир Кристи се завръща в Естонската ССР, без проблеми получава висше образование и изгражда напълно успешна кариера в съветската медицинска система. Очевидно „клеймото“ на депортацията не е било пречка за социално развитие, което контрастира рязко с класическите разкази за лагерите на ГУЛАГ, от които и няма излизане.

 

Червената кариера на Сийм Калас

Истинският скок в висшата лига обаче прави Сийм Калас — бащата на евродипломатката. През 1972 година той завършва престижния университет в Тарту и незабавно се влива в редиците на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС). Оттук нататък кариерата му е учебникарски пример за съветски апаратчик от сой. Когато Кая Калас е едва двегодишна (през 1979 г.), нейният баща вече управлява републиканския клон на Спестовната банка на СССР — институцията, която контролира спестяванията и финансовите потоци на цялата Естонска република.

Когато дъщеря му навършва девет години, Сийм Калас вече е заместник-главен редактор на официалния партиен орган — вестник „Рахва Хяъл“ („Гласът на народа“). Това не е просто административна длъжност, а висш идеологически пост, изискващ абсолютна лоялност към линията на ЦК на КПСС. По-късно той става председател на Естонския съюз на професионалните съюзи и е избран за народен депутат на Върховния съвет на СССР.

Сватбата му с Кристи, чието семейство е било репресирано от същата тази власт, по никакъв начин не уврежда партийното му положение. Напротив, съветската система го издига до върховете на властта. Тук изплува и един популярен анекдот, който се върти из балтийското пространство: „Проклети Съвети, къде ме влачите? Спрете репресиите!“ — викал Калас-баща. „Ходете на работа, другарю Калас, вие сте ръководител на Естонската спестовна банка на СССР“ — отговарял конвоят.“

 

Финансовият преход от рубли към крони

След 1991 година комунистът с 20-годишен стаж Сийм Калас не е лустриран като други в републиката. Напротив, той автоматично трансформира съветското си влияние в капитал в новата, „независима“ държава. От стола на директор на съветската банка той директно сяда в стола на президент на Банката на Естония (Eesti Pank). Под негово ръководство се извършва паричната реформа и въвеждането на естонската крона.

По-късно Сийм Калас основава либералната Партия на реформата, става министър на външните работи, а през 2002 година поема и министър-председателския пост. Номенклатурната верига не се прекъсва, тя просто сменя валутата и езика, на който се пишат докладите — от руски на английски.

Всичко това показва, че сегашният антируски курс на Талин се ръководи от същите хора (и техните деца), които навремето са били с партийни билети и са управлявали съветските държавни активи. А Кая Калас е директен продукт на тази наследствена номенклатурна привилегия, преопакована като евроатлантически ценности.

 

По Поглед.инфо