Прогнозата на анкетираните бизнесмени за 2018 г. е мрачна
На 18 декември 2017 г., ръководството на Българска стопанска камара представи по време на пресконференция резултатите от традиционното, тринадесето по ред онлайн-допитване до членовете на БСК относно състоянието на бизнес средата и предприятията през изтичащата година, както и очакванията им за следващата календарна година. Основен презентатор беше Камен Колев – зам.-председател на БСК.
Проучването е проведено в периода 10 ноември – 10 декември 2017 г. и обединява отговорите на 790 участници, по-голямата част от които собственици и управители на предприятия (92%), а 8% са служители, упълномощени да попълнят онлайн анкетата. 76% от анкетираните предприятия са микро- и малки (с до 50 заети), 20% са средни (с 50 до 250 заети), а 4% са големи (с над 250 заети). 62% от участниците в анкетата представляват предприятия от сектор „Услуги“, 20% – от „Преработваща промишленост, 9% – от сектор „Търговия“, 5% от сектор
„Строителство“, 3% – „Селско стопанство“, и 1% – „Добивна промишленост“.
32% от анкетираните предприятия оперират в Югозападния регион за планиране, 17% – в Северозападен, 16% – в Северен централен, 15% – в Южен централен, 14% – в Североизточен, 6% – в Югоизточен.
Според 58,2% от участниците в проучването, корупцията е нараснала (при 46% през 2016 г.), а според 50,6% се увеличава престъпността (при 42% през 2016 г.). Спрямо предходната година положителна тенденция е, че ръст в нивата на регулаторната тежест и на сивата икономика отчитат средно около 42% от анкетираните, при средно 50% през 2016 г.
Слабо се подобрява достъпът до кредитиране през 2017 г. (27,8%) спрямо 2016 г. (26%), но по-голямата част от анкетираните (48%) посочват, че не е настъпила промяна по този показател.
Продължава да е твърде нисък процентът на отговорилите, че се подобрява достъпът до правосъдие – 11,4% през 2017 г. при 9% през 2016 г. Повече от половината анкетирани отбелязват, че не е настъпила промяна спрямо предходната година по този показател, а 21,5% са на мнение, че дори е налице влошаване.
В тазгодишното проучване беше включена и темата за обществените поръчки. 67% от анкетираните декларират, че през 2017 г. не са участвали в конкурси за обществени поръчки. От останалите 33% посочват, че са ставали свидетели на некоректни и/или незаконни практики при провеждане на процедурите, вкл.:
• Необективно оценяване на офертите (88,5%)
• Тенденциозно поставени условия в конкурсната документация в полза на
конкретен изпълнител (80,8%);
• Необосновани обжалвания, забавящи изпълнението на поръчката (65,4%);
• Забавено разплащане от страна на възложителя (50%) или от страна на
изпълнителя към подизпълнителя (46,2%);
• Подмяна на подизпълнители (46,2%).
Във връзка с предстоящото Българско председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 г. оценките на анкетираните са умерено песимистични. По-малко от една-трета от участниците в анкетата смятат, че бъдещото Европредседателство ще се отрази положително върху икономиката и имиджа на страната ни в международен план, както и с успешното справяне с този важен държавен ангажимент. 5% от анкетираните заявяват, че тази тема не представлява интерес за тях. 42% от анкетираните са на мнение, че българското председателство няма да подобри българската икономика, а 35% смятат, че то няма да се отрази положително на имиджа на страната ни.
Оценката на институциите:
• Най-високо са оценени Омбудсманът на РБ (72,2%), Президентската институция (53,2%) и данъчната администрация (49,4%).
• По традиция, с най-ниска степен на одобрение се ползват съдебната власт (7,6%) и Народното събрание (8,9%).
• Изпълнителната и местната власти събират приблизително еднакъв процент одобрение – съответно – 25,3% и 26,6%.
• Работата на евродепутатите одобряват 22% от анкетираните, но както и в предходните години, делът на затрудняващите се да дадат оценка се запазва сравнително висок (46%). Това вероятно се дължи на ниска степен на информираност за работата на българските представители в Европейския парламент.
• Сред оценяваните институции са включени и няколко ключови за бизнеса регулаторни и контролни органи – Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Българската агенция за
безопасност на храните (БАБХ), Главна инспекция на труда (ГИТ) и регионалните инспекции за опазване на околната среда (РИОСВ) и Патентното ведомство на РБ.
Сред тях с най-висока степен на одобрение се ползва ГИТ (30,4%), а най- негативна оценка получава КЕВР (7,6% одобрение).
Ръст на енергийните цени, цените на суровините, фискалната и регулаторната тежест през 2018 г. очакват повече от половината от участниците в проучването. На този фон, изглежда повече като добро желание, отколкото като реална перспектива прогнозата на 39% от анкетираните за ръст на работните места.
Намеренията на анкетираните за 2018 г. са свързани най-вече с увеличаването на обемите на производство, разработването на нови продукти и търсенето на нови пазари. Всичко това неминуемо се отразява и върху плановете на работодателите за наемане на нови работници, както и за увеличаване на трудовите възнаграждения. Спрямо предходната година, обаче, оптимизмът е по-умерен. Ако през 2016 г. средният процент на проактивните мениджъри е бил 58, то през тази година той е 42.
Доста по-малко от миналата година са мениджърите, които декларират намерение за увеличение на инвестициите в нови мощности, марки и патенти, както и в обучение на персонала. Това е за сметка на отговорилите „без промяна“, чийто дял нараства.
Спрямо предходната година се запазва делът на възнамеряващите да увеличат кредитната си задлъжнялост (10%).
Намаляват възнамеряващите да разработват проекти с европейско финансиране – през тази година те са 20%, а през миналата са били 37%. Това, обаче, е за сметка на отговорилите „без промяна“, които намаляват спрямо миналата година, т.е. може да се предположи, че те вече изпълняват европейски проекти. Както през 2016 г., така и през тази година всеки трети анкетиран все още не е решил дали да се ангажира с участие в европроекти.
Традиционно, и тазгодишното проучване показва относително най-нисък интерес за инвестиране в иновации, марки и патенти.