България е отделила 7.9% от БВП за здраве през 2025 г: публичните разходи са 4.9% от БВП или 10.7 млрд. лева, а останалите 3% или 4.5 млрд. лева са разходи от джоба на пациентите. Страната ни е първенец в Европа с 35% доплащане от джоба на пациента, като в последните години този дял дори е намалял с два пункта след като редица кардиологични лекарства започнаха да се покриват 100% от НЗОК отпреди две години.
Има две основни линии на доплащане. Първата е с малки суми, но редовно от пациентите в аптеките. С много по-силна лична болка обаче са пациентите, които трябва да извадят голяма сума пари за кратко време и това е втората линия – доплащането за консумативи, които не са включени в цената на клиничната пътека при лечение в болница, обясни доц. д-р Антон Тонев – специалист хирург-онколог в коремната област във Варна и Русе с над 20 години хирургичен опит, по време на конференция „Здравеопазването: възстановяване на доверието и нов обществен договор“, организирана от „Продължаваме промяната“, в която участват представители на съсловни организации, лекари, експерти, представители на фармацевтичната индустрия и др. Тонев даде пример, че по редица клинични пътеки НЗОК не заплаща консумативите. “Което значи, че са ни продали кола, но тя е без волан и трябва да си доплатим да си сложим волан, защото иначе не може да я караме.“
Лидерът на ПП Асен Василев обобщи, че основните причини за доплащането са при лекарствата и в болниците. При лекарствата той открои ниската употреба на генерични лекарства и съществуващите стимули за лекари да изписват определена марка лекарства. Докато в болниците доплащането е заради консумативите, които не са включени в цената на клиничната пътека и таксата за избор на екип, която по думите на Василев е “официализиране на подкупите в болниците“.
Д-р Васислав Петров, директор на многопрофилната болница в Сливен и председател на Сдружението на областните болници каза, че доплащането за консумативи в болниците би могло да се намали, ако те започнат да се купуват с централизиран търг от здравната каса, вместо всяка болница да провежда обществена поръчка за тях. “Здравната каса може да постигне по-добри цени и условия от нас, защото всяка болница поръчва малка бройка консумативи“, посочи Петров.
Диана Георгиева от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи за пореден път повдигна въпроса, че практиките на сестрите и акушерките трябва да получат финансиране от НЗОК за предлаганите от тях здравни грижи, за да могат пациентите да не доплащат за услуги в домашни условия и други услуги в извънболничната помощ.
Доц. Боряна Аврамова, началник на клиниката по детска онкохематология в ИСУЛ, заяви, че лекарите и болниците са подложени на огромен корупционен натиск при зареждането със скъпоструващи онколекарства, които се доставят по специален ред и заобикалят общите регулации. Те се заплащат с публични средства от НЗОК, но техните цени са понякога в пъти по-скъпи от други държави.
“България прави здравеопазване с по-малко от 1000 евро на човек от населението, докато в Чехия са два пъти повече, а в западноевропейските държави са три пъти повече. Конкретно, когато говорим за лекарства, публичните плащания за лекарства са някъде около 170 евро на човек от населението при 300 – 400 в Чехия и западноевропейските държави“, уточни изпълнителният директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България Деян Денев. Той посочи, че това е въпрос на икономика, но и на това какъв процент от БВП се отделя за здраве и затова е важно да се знае дали държавата ще инвестира повече в здравеопазване или не. По думите му трябва да се инвестира, но умно и системата да е ориентирана към постигането на резултат, а не просто към отчитането на дейност.
Председателят на Фармацевтичния съюз Димитър Маринов даде примери, че понякога генеричните компании имат по-скъпи лекарства от оригиналните. Наблюдавало се и приоритетно изписване от лекарите на лекарства, за които пациентите доплащат повече, вместо да се изписват продуктите, за които пациентът ще плати най-малко от джоба си или изобщо няма да доплати.
Мария Брестничка от Националната мрежа за децата цитира проучване, според което през 2024 г. българските родители са дали от джоба си 1 млрд. лева за лекарства за децата си, като повече от една трета от тях са затруднени да си го позволят, а 15% са крайно затруднени. Тя обаче заяви, че проблемът не се изчерпва с лекарствата и посочи, че недостатъчният брой на специалистите и тяхното недостатъчно и неравномерното регионално разпределение възпрепятстват родителите да заведат децата си за преглед своевременно. “Аз живея в София и моите две деца са записани при лични лекари педиатри с връзки. И въпреки това аз доплащам допълнително, за да мога да ги заведа, когато имат нужда на лекар, защото обикновено тези лични лекари имат часове за след три седмици“, заяви тя.
Автор: Мартина Бозукова.