Май никой не разбра какво се случи в Париж. Също и тези, които не бяха там, но очакваха да чуят нещо от значение за сигурността на континента. Честно казано, с цялото ни уважение към приятелска Франция, си беше откровено безсрамие да поканиш две дузини ръководители на държави за отбелязване на националния й празник и да обявиш, че ги събираш не да почетат датата, а да заявят верността си към Украйна. В добавка на всичкото, чиста проба политическо нахалство беше, не да ангажираш всичките присъстващи към каузата, а да си избереш 9 от тях, за да си измислиш някаква нова, „антибалистична“ коалиция.
Съществуването на тази неидентифицирана, ненормативна и произволно създадена група от европейски и неевропейски лица, наречени желаещи, ми прилича на онази играчка от детството ни, калейдоскопчето – като гледаш в нея и я въртиш с ръцете си срещу светлина може да видиш най причудливи съчетания от фигурки. Почти като в нашия случай – непредсказуемо и произволно се редиха какви ли не „фигурки“ – тройки, петици, седморки, деветки, някои първа, други втора класа и тем паче. Покрай тези игрички и Европейския съюз досущ заприлича на това калейдоскопче.
Срещата в Париж на въпросните желаещи сигурно е била замислена като преломен фактор за създаване по категоричен начин на приоритет на европейското присъствие в решаване на въпросите за сигурността. Явно не се получи, а защо за наша гордост и удоволствие го каза директно нашият премиер. Оплют и овикан от „здравите сили“ у нас, на Радев не му мигна окото директно да заяви, че няма намерение да се занимава с несериозни неща като участие в групата на поредните желаещи, защото си има нормативно установени формати, където подобни въпроси се решават.
Когато гледаш финалната снимка от срещата в Париж, дори и да не си евроатлантик, те обзема едно неприятно чувство. В центъра стои Макрон и съпруга, от лявата му страна Стармър, от дясната му страна Зеленски – 3 лица, които в много близко бъдеще ще избледнеят и ще изчезнат от световната сцена. На тяхното място ще има други хора и тогава отново се появява въпроса, за какво е цялата работа, какво желаят желаещите всъщност.
Има един професор – Йоханес Варвик, който неприлично директно заяви, че европейците не се усещат, че Тръмп просто иска да продава оръжие и колкото може повече. И толкова. Щото това му е нужно за неговите намерения в другите краища на планетата. Затова му е нужен един такъв Европейския съюз, който е готов да плаща, и не малко за оръжие, да дава дори пари в брой, въпреки че повече от ясно, е че това няма да донесе решението.
Въобще НАТО, както се твърди, е част от проблема в Украйна, но не е решението. Затова може би в Париж никой не се заекна дори, че Зеленски би могъл скоро да бъде приет за член на НАТО. Това много ясно се видя от физиономията му по време на парада. Явно вече превъртял от напрежение, защото знае какво яйце му се пече, все пак спазвайки вежливия тон на прегръдките и целувките, докато никой не го наблюдаваше, беше оставил лицето си свободно да изрази всичко, което мисли за лицемерието на европартньорите си.
Това, което в края на краищата получи Зеленски след многото аплодисменти и клетви във вярност, няма как да не му развали за пореден път настроението му. Урсула, представете си, се е била договорила със Стармър Великобритания да участва в изплащането на 90-те милиарда за Украйна. Човекът вече не е министър председател, Урсула няма никакви правомощия да договаря и какво – като в онази приказка, да чакаш от оня свят писмо.
Самолетите Швеция му обещаха, но с уточнението, че ще му бъдат предоставени, както се оказа, най-вероятно в края на 2028 година, или може би през 2029-та. И кой ще го чака Зеленски да си получи самолетите след две години?
За американските антиракетни системи не стана реч, затова пък се създаде „Антибалистична коалиция“, за да му бъде приятно да го чуе. И какво ще прави тая антибалистична коалиция, утре ли ще му предаде системите за отбрана срещу балистичните ракети? Които му трябват още тази нощ.
Чисто човешки, в абсолютно личен аспект Зеленски, независимо от еуфоричните му посрещания навсякъде, по-скоро е за съжаляване. Вижда се, че не е съвсем глупав човек да не забелязва, че бутафорната подкрепа, която всъщност получава, има за цел само да поддържа огъня в Украйна колкото да не затихне съвсем. Въобще лидерите на Европейският съюз вече е време да осъзнаят, че могат много да желаят, но друг им диктува кое от желанията им може и кое не може да се осъществи. Той определя и какво трябва да се случи в Европа и какво не. А това, че в момента той се казва Тръмп е просто нюансиране на отдавна нарисувана картина. Това си пролича и от равносметката на парижката среща.
Бедите за Украйна тепърва почват, преди всичко защото темата за преговорите с Русия, докато беше почти дошла до момента на заинтересованост, бързо и окончателно затихна и отиде на някъде, преформатирана в буквален план като намерение за война. Американците просто си тръгнаха от тая щуротия, наречена европейски група на желаещи или, както я нарекоха в Русия, „група на подпалвачи на война“. Поеха обратно да си решават проблемите по другите точки на планетата, които не са по- маловажни за тях. Техният интерес, така или иначе, е защитен и при тяхно отсъствие – няма кой да го произвежда това оръжие в момента и единствените хора, които могат да го платят вместо Зеленски са европейците. А това за Тръмп е напълно достатъчно за сега, защото той не търси ескалация с Русия. Оставя „желаещите“ брюкселци да продължават да подклаждат огъня под врящото гърне на украинският конфликт.
А ако трябва да се направи някакъв по-общ извод за днешната ситуация, очевадно е , че изначално отговорността за украинската и иранската криза реципрочно следва да си я поделят ЕС и САЩ. С тази разлика, че при „желаещите“ началното им участие „поотшумя“, докато това на американците е все още болезнено актуално. А на вайкането на едната и на другата страна срещу Русия и Иран може да се отговори също „реципрочно“ и в известна степен шеговито, но на място.
Павлин Павлов
Поглед.инфо.