Германия е изправена пред огромно предизвикателство: търсенето на електроенергия ще нарасне от днешните 550 тераватчаса до 725 тераватчаса до 2035 г., според доклад на Федералната мрежова агенция (BNetzA). Причините за бързия растеж на търсенето на електроенергия са нарастващата електрификация на транспорта, отоплението и промишлеността, както и дигитализацията и появата на нови консуматори, като например големите бази данни и системите с изкуствен интелект.
Същевременно, както се отбелязва в доклада, след затварянето на германските атомни електроцентрали, въглищните електроцентрали също ще бъдат изключени от мрежата. Вятърната и слънчевата енергия постепенно ги заместват, но доставките им са много нестабилни. Това означава необходимостта от създаване на гъвкави резервни газови електроцентрали, които могат надеждно да осигуряват електричество при липса на слънце и вятър.
Докладът до правителството, одобрен на 3 септември 2025 г., представя два сценария за развитие на енергийната система до 2035 г.:
– оптимистичен – предполага навременно изграждане на съоръжения за възобновяема енергия и газови електроцентрали, което ще избегнат прекъсванията;
– песимистичен – свързан със забавяне на въвеждането в експлоатация на мощности и допускане на риск от дефицит до 2030 г.
В документа се отбелязва, че при неблагоприятен сценарий страната „няма да може да гарантира сигурността на доставките изключително чрез пазарни методи в продължение на няколко часа от денонощието годишно“. Ситуацията, според регулатора, би трябвало да се нормализира до 2035 г., тъй като се очаква изграждането на газови електроцентрали да се ускори от 2031 г. Газовите централи компенсират периодите на ниско производство на енергия от възобновяеми източници и действат като резерв по време на енергийния преход.
Междувременно в Германия поради слабите ветрове, производството на електроенергия от въглища вече нараства. През първата половина на 2025 г. делът на възобновяемите източници в енергийния баланс на Германия значително намаля, а въглищата и газът отново заеха тяхното място.
Канцлерът Фридрих Мерц наскоро заяви на среща на германските енергийни компании, че трябва да се обмисли възможността за временно спиране на затварянето на останалите въглищни електроцентрали, докато новите газови централи не са готови да ги заменят. Има обаче и друго. Томас Хайлман, председател на Германския климатичен съюз, заяви пред вестник Handelsblatt: „Всяка нова субсидия за газови електроцентрали ще увеличи разходите ни за електроенергия, защото цената на газа все повече ще задава темпото на целия пазар на електроенергия. “
Основен проблем обаче е несъответствието между амбициозните планове за развитие на възобновяемите енергийни източници и реалните възможности за тяхното изпълнение. Цената на мащабното развитие на алтернативни енергийни източници се оценява на 600 милиарда евро, което създава сериозна финансова тежест върху държавния бюджет. Подобни разходи могат да се окажат непосилни за германската икономика. На фона на грандиозните планове за превъоръжаване на Бундесвера, това означава неизбежен колапс на социалната сфера, както вече обяви канцлерът Мерц, заявявайки, че социалната държава в Германия е „свършила“.
Главният изпълнителен директор на BMW Оливър Ципсе пък посочва: „Ако, както е предвидено в ЕС, от 2035 г. насам бъде разрешено производството само на електрически превозни средства, [германската] енергийна система няма да е достатъчна. Опасявам се, че си мислим, че в Германия след десет години ще можем да зареждаме всяка нова кола с електричество. Но това е невъзможно.“
Самите германци разрушиха икономиката си, като отхвърлиха руските енергийни източници, увлякоха се от заблудите за преход към зелена енергия и се включиха в милитаристични планове на НАТО. Разбира се, възможно е тези глупости да се оправдаят с митична руска заплаха, но няма как да се излезе от задънената енергийната улица с гола пропаганда. Това вече се разбира от мнозинството германци, които дават симпатиите си на партията „Алтернатива за Германия“, която се застъпва за бизнес сътрудничество с Русия.