Излезе от печат новата поетична книга на добре познатата сред почитателите на съвременната българска поезия Елена Янева, наречена „Светлина в ключалката“. Изданието се реализира с финансовата подкрепа на община Бургас.
Рецензент на книгата е поетесата Роза Боянова, която споделя „Елена Янева знае всичко за чудесата, наднича през ключалката на небесните долапи, знае колко тежи душата и колко високо е. С думите на кръвта и с порасналите любовни думи тя разговаря с Бог. В поезията й небето е отворено и сбъдва всички желания, изречени на глас. И нищо, че има чифт готови за бягство обувки зад вратата, тя може да измисли по-реален славей, да утеши самотен жерав, да не спира да те обича.“
Редакторът на стихосбирката, поетесата Валентина Радинска, пише: „Стиховете на Елена Янева са изтъкани от светлина, радост, тишина и щастие. В тях бълбука нейната неизтребима виталност, която прави поезията й млада, а енергията й – все така силна. Елена знае как да води тази енергия през строфите, как да я накара да разтвори крилете на стихотворението и то да полети в нейните никога непредвидими посоки. Защото светът на Елена е ярък, дълбок, вълнуващ. Като всеки свят на много надарен поет.“
Силен поетичен старт и радост за читателите е дебютната стихосбирка на Марина Арнаудова – „Отглеждане на страхове“. Изданието също се реализира с финансовата подкрепа на Община Бургас.
Редактор на книгата е поетът Кръстьо Раленков, който споделя: „Един нов глас се появява в младата българска поезия. Засега, може би, не съвсем укрепнал, не докрай избистрен и наясно със собствените си възможности, но несъмнено талантлив. Това, с което нейната поезия прави впечатление, не е толкова спонтанността, обичайна за повечето млади автори, а напротив – с интелектуалния привкус на нейните текстове, пристъпването към света през призмата по-скоро на размисъла, отколкото на чувството. Никое раждане не е лесно. А поетите се раждат, както се раждат звездите – сред прах, облаци и нестабилни състояния. И аз, като стар, но все още любопитен астроном, стоя зад стихотворния си телескоп и мисля, че ставам свидетел на тъкмо такова раждане. Затова нека запомним името Марина Арнаудова. То, струва ми се, тепърва ще предизвиква нашето внимание и нашия интерес.“