България вероятно ще се присъедини към еврозоната във възможно най-неподходящия момент, когато 52% от 40-те централни банки, участващи в редовната анкета на UBS, очакват стагнация и рецесия, последвана от стагфлация (за сравнение през миналата година делът на песимистите достигаше едва 18%). Стагфлация (от „стагнация“ + „инфлация“) е термин от макроикономиката, с който се обозначава състояние на икономиката, характеризиращо се със застой (нисък темп на икономически ръст), ръст на инфлацията и увеличаване на безработицата и като цяло не се възприема като благоприятен момент за нови начинания.
България няма да стане равна с богатите икономики като Франция и Германия само защото е приета в еврозоната, твърди Сарийски и предлага на всеки, който се съмнява в това, да разгледа ротацията при гласуване в Европейската централна банка. „На сайта на ЕЦБ е публикуван график за ротация и там може да видите кой кога има право да гласува. Петте най-големи икономики разполагат с 4 гласа, т.е. те участват в четири от всеки пет гласувания. Страните от нашата категория имат значително по-малко участие при вземането на решения, тъй като са с малко население и по-скромен БВП”, обяснява доц. Сарийски.
Той дава пример с Хърватия, последната присъединила се страна към еврозоната, която през януари и февруари не е имала право на глас и няма да има право на глас през август и септември. „Това означава че в 1/3 от гласуванията през 2025 г. Хърватия не участва и ако при някое от тях се вземат решения, които непосредствено я засягат, тя ще трябва да разчита на някой от останалите, който да защитава нейния интерес”, казва доц. Сарийски.
Той сочи, че не може да става и дума за изравняване между страните-членки по някои от количествените критерии, като например държавен дълг и това е предпоставка за все по-голямо разминаване между целите и намеренията на членуващите в общността. „Франция има дългове, които са 1,2 пъти по-големи от брутния й вътрешен продукт (БВП), което означава, че тази страна е много по-заинтересована от емитирането на общи дългове, отколкото например ние и Германия“, подчертава икономистът, като добавя, че задълбочаването на тези различия ще бъде един от основните фактори за засилването на разногласията в общността.
Доц. Сарийски прогнозира, че е много вероятно през следващите години Германия да премине от групата на „пестеливите“ към лагера на Франция, която трупа държавен дълг с особена охота и затова толкова настоява за идеята за теглене на общи заеми в ЕС. Към момента Европейският съюз има само една емисия на общ дълг, на стойност около 800 млрд. евро, по така наречения „Инструмент за възстановяване“, създаден по време на пандемията от Ковид-19, за да се финансират ПВУ на страните-членки. Тогава Европейската комисия изтегли общ дълг от името на всички страни-членки, който те гарантират. „Чисто хипотетично, ако някой реши да излезе, останалите ще трябва да изплатят и неговите заеми“, обяснява доц. Сарийски и добавя: „Предстои нова подобна инициатива, в рамките на която ще бъдат изтеглени заеми за 150 млрд. С цел финансиране на част от разходите за въоръжаване.“
„Що се отнася до твърденията, че инвестициите ще се увеличат след влизането в еврозоната, за тяхната достоверност можете да се съди по опита на Хърватия. През първата година след датата на присъединяване преките чуждестранни инвестициите не само че не се увеличили, но дори са намалели, като в нашия случай трябва да се отчетат тенденциите, които се развиват в световната икономика докато ние се готвим да влезем в еврозоната. В момента повечето централни банки очакват своеобразна икономическа катастрофа и в подобна ситуация да разчитаме на увеличение на инвестициите и умерена инфлация е меко казано наивно”, коментира икономистът.