С решение на едноличния собственик на капитала на „Лукойл България“ – регистрираното в Холандия „Лукойл Юръп Холдингс Б.В.“, от 19 април 2019 г. договорът на Валентин Златев е прекратен и той не представлява българското дружество на „Лукойл“.
Причината според неофициална информация на Mediapool е заради вътрешно разследване на дългогодишния представител на руската компания у нас за източване на българските й активи.
Проверката на Златев е назначена след публикация на разследващия сайт „Биволъ“ от септември 2018 г. В нея покрай скандала с арестуваните журналисти, разследващи „ДжиПи Груп“ за схема за печелене на европроекти, се разкриват имотни сделки, които дружество, свързано със Златев, правело като купувало евтини терени, а после ги продавало на „Лукойл“ за бензиностанции на многократно по-високи цени. Самият Златев отрича да има нещо общо със строителната компания „ДжиПи Груп“, която в последните години стана най-голяма в бранша.
Златев обаче не пада изцяло от каруцата на Лукойл и е назначен за председател на Контролния съвет на дружеството, като заменя на тази длъжност представителя на президента на ПАО ЛУКОЙЛ Алексей Ламбин,
Дали това е изписване на вежди, вместо вадене на очи не е ясно, но огромните зависимости на България са свързани с феновете на Тодор Живков и неговия „десен“ пазач Бойко Борисов …
Да припомним …
„Българската държава подкрепя инвестициите в технологии и производства, които се реализират в условията на прозрачност и при спазване на националното и европейското законодателство. Оценяваме високо тези партньори, които работят при стриктно зачитане на екологичните стандарти и развиват дейността си при висока данъчна дисциплина“, заяви държавният глава Румен Радев на срещата.
На нея са присъстваха президентът на „Лукойл“-Русия Вагит Алекперов, вицепрезидентът на компанията Вадим Воробьов и ръководителят на „Лукойл – България“ ЕООД Валентин Златев. На снимките, разпространени от президентството, се вижда и посланикът на Москва у нас – Анатолий Макаров.
На срещата те обсъдили мерките за развиване на производствата в България и възможните бъдещи инвестиции в енергийния ни сектор, които имат реален потенциал да повишат конкурентоспособността и данъчните постъпления за страната ни, включително и корпоративните.
Гостите потвърдиха пред държавния глава намеренията на компанията да развива своето трайно присъствие на българския пазар и да завърши нов високотехнологичен цикъл, който ще допринесе за утвърждаването на България като ключов експортен център в региона.
Има обаче и друга гледна точка за подобна среща …
„България, губерния на Лукойл
Даже сравнена със страните от бившия Съветски блок, зависимостта на България от руските енергийни ресурси е впечатляваща. България внася 100% от необходимите й нефт, газ, и ядрено гориво, както и резервни части за атомната си електроцентрала от руски дружества, които са или държавна собственост, или като например Лукойл, силно зависими от Кремъл. Специално в горивния сектор, ние наблюдаваме напълно вертикално интегриран монопол, собственост на Лукойл. Неговата дейност се разпростира върху всички местни мощности за внос и преработка на суров нефт, както и за складиране, транспорт и износ на нефтопродукти. Основното нефтено пристанище на Лукойл недалеч от рафинерията му в Бургас е на практика екстериториална зона където няма представители на българските власти, включително и митнически служители. Освен това, Лукойл има пълен монопол на зареждането с горива на морски и речни кораби, както и на самолети в националните летища. Естествено, Лукойл е главният (а всъщност и единственият, макар и чрез посредници) доставчик на горива за всички основни национални институции и служби, включително полицията и армията.
Голямата част от държавния резерв от горива, предназначени за използване при кризи и война също се складира в съоръжения на Лукойл. Що се отнася до вноса на горива, Лукойл удобно държи ръка и на този кран. Българските закони изискват всички стоки, облагани с акциз, включително горивата, да се внасят само чрез акцизни складове, т.е. специално лицензирани за това. През 2011, българското Министерство на Финансите официално обяви, че Лукойл пряко контролира 80% от тези складове. Съгласно същото обявление, допълнителни около 15% се контролират от Нафтекс Петрол, местен търговец на горива в силно затрудено положение, който е изцяло зависим от Лукойл както за доставки на горива, така и за финансиране. Това явно не е достатъчно, защото Лукойл допълнително наема акцизни складове от малки, номинално независими, компании, т.е. контролът на Лукойл върху тези складове наближава 100%. Всесилната позиция на компанията беше дори призната от съда в решение, документиращо критичната зависимост на държавните институции и инфраструктура от монопола на Лукойл. Парадоксално, съдът използва тази зависимост като аргумент за да не позволи на държавата, въпреки установени данъчни нарушения, да отнеме лиценза на Лукойл.
Не е учудващо, че Лукойл и ръководителите му в България имат разполагат с огромно политическо влияние. Добър пример за това е историята с измервателните уреди за горива, която започна през 2011. Докато всички търговци на едро и дребно инсталираха изискваните от закона уреди, Лукойл упорито се съпротивлява, като се позовава на “неприемливо високи разходи за инсталирането им”. През следващите две години Лукойл демонстративно отказа да изпълни изискването за измервателни уреди. В края на краищата Министерството на Финансите отне лиценза на Лукойл за търговия с горива, но съдът бързо го възстанови, цитирайки съображения за националната сигурност. Не след дълго, след протестна кампания, правителството подаде оставка, като новото правителство промени закона, като даде възможност на Лукойл да заобиколи измерването на някои от своите съоръжения. Такива машинации неизбежно предизвикват въпроса какво всъщност се случва в Лукойл? Колко е внесеният нефт, колко е износът на горива, колко се продава на вътрешния пазар и за колко от тях се плащат данъци. Яростната съпротива срещу измерването навеждат на мисълта, че Лукойл има доста за криене.
…
Но монополът на Лукойл се отнася не само за финансови печалби. Той е и от “геополитическо” значение, по изразите на руските политически труженици. Преведено на английски, това означава, че е средство, чрез което Русия осъществява не само икономическа, но и политическа власт над България. И способите за това не са само горивния монопол за българските граждани, фирми и правителство. Това също включва и възможността чрез привидно благопристойни и чисто търговски сделки да се отделят съществени средства за финансиране на политически и дори специални дейности, както в България, така и в други страни. В днешна България, подобно влияние може да бъде упражнявано, и има значителна стойност само за Кремъл. Предвид наличната информация, оставаме с впечатлението, че активите руска собственост в ключови сектори, и на първо място енергетиката, са закриляни от някакво “разбирателство” за традиционните позиции на Русия в определени страни от бившия съветски блок. Това “разбирателство” се поддържа не само в управляващите елити в България, но и намира влиятелни поддръжници във водещи страни от ЕС. В допълнение, българската общественост изглежда е по-възприемчива към това което тя приема за руски интереси, в сравнение с други не-български интереси.
Националните Интереси на България
Нека обобщим и основните основания за загриженост.
Независимост от чуждо влияние. България е под влиянието на “геополитическите” лостове, който по определение действа не само срещу икономическите й интереси, но и срещу самата и независимост на страната. Българското правителство би трябвало да разгледа дейността на Лукойл не изолирано, а в контекста на цялостната енергийна свръх-зависимост, включително, но не само енергийна, от Русия.
Пазарна конкуренция. Не-конкурентната позиция и поведение на Лукойл дългосрочно увеличават цените на горивата в България, намаляват разполагаемия доход на гражданите, и потискат конкурентноспособността на фирмите. Отсъствието на конкурентно предлагане е огромен недостатък на българската икономика, вероятно отстъпващ само на проблемите на България в налагането на ред и законност.
Плащане на данъци. Свръх-печалбите на Лукойл от дейността му в България се изнасят изцяло извън страната. За повече от 15 години дейност в България групата отчита само загуби. Още по-тревожно, непълното измерване на нефтопродукти позволява значително подценяване на местните продажби на горива. Съвсем вероятно е да не се начисляват всички дължими ДДС и акцизи, които съставляват огромната част от крайната цена на горивата. По този начин, българските граждани, фирми, и правителство субсидират и без това силно печелившата дейност на Лукойл.
Технологични аспекти. В интерес на Българското общество е новите собственици да имат значителен експлоатационен и технологичен опит, и да не заобикалят правилата, включително по отношение на опазване на околната среда. Досега, въпреки широко разтръбената много-милиардна модернизация Лукойл не е намалил замърсяването от рафинерията си в България, което изглежда се дължи на спестяване на някои части от придобитото и инсталирано оборудване.“
Огромното влияние както на Лукойл така и на Русия, включително на институционално и лично ниво, обаче практически гарантират, че правителството по-скоро би съдействало за постигане на желаните цели на Лукойл, отколкото да защити националния интерес.“
http://bulgariaanalytica.org/2016/12/20/%D0%BB%D1%83%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D…
Навремето Георги Димитров казваше, че „дружбата със СССР е нужна на България така, както въздухът и слънцето са нужни на всяко живо същество“. Колко ли са „държавниците“ в България, които продължават ревностно да отстояват тази мантра?
Просто заменяме СССР с Лукойл и нещата се повтарят …
Свободен автор – Философът