Тези дни по медиите излязоха съобщения за недостиг на бензин в търговската мрежа. Малки обекти съобщават за прекъснати доставки, като много бързо може да се окажем неспособни да заредим и в големите вериги. Представяте ли си изведнъж да останете без транспорт, защото никой не иска или не може да ви продаде бензин?
Оказва се, че проблемът е в недостига на биоетанол и той не е ограничен до България, европейски е. Без този компонент бензинът не отговаря на стандартите и не може да се продава.
Потреблението на бензин у нас е около 680 млн. литра годишно (по данни за 2023 г.), което при Е10 (10% биоетанол) означава нужда от приблизително 68 млн. литра биоетанол, с което се удвоява търсенето – от 34 на 68 млн. литра. Допълнителното изискване този етанол да бъде сертифициран за устойчивост прави доставките по-трудни и по-бавни. Разбира се, цялата тази измислена „екологичност“ се отразява и на цената на крайния продукт – в зависимост от флуктуациите в цените, добавянето на 10% биоетанол вдига цената на бензина с между 5 и 10 стотинки на литър, които при пазарен недостиг бързо могат да достигнат и до 20 ст./л.
На теория в България се произвеждат много биогорива (316 млн. л за 2022 г.), но статистиката не прави разделение между биодизел и биоетанол. „Астра Биоплант” е голям производител и износител на биодизел, но не и на биоетанол. Водещите в биоетанола би трябвало да са „Алмагест” и „Евроетил” (според сайтовете им), но за тях няма публична информация за произведени количества през последните години. Недостигът показва, че имаме проблем с производството и разчитаме на внос, който обаче също не е наличен.
Основните причини и фактори за недостига са следните:
- Прекомерна регулация – от 2021 г. ЕС наложи строги критерии за устойчивост (емисионни прагове 50 – 65 %, ограничения за ILUC, забрани за земи с високо биоразнообразие), а от 2023 г. и по-високи цели за дял на биогоривата.
- Задължителност на Е10 – от 2025 г. бензинът в България трябва да съдържа 10% биоетанол, което рязко увеличи нуждите от зърнени суровини.
- Тесни места във веригата на доставки – новата европейска база UDB за проследимост забавя доставките, особено при внос, ако липсва пълна документация.
- Слаби реколти – 2024 – 2025 г. Югоизточна Европа отчете нисък добив на царевица, основна суровина за биоетанол.
На теория САЩ и Бразилия могат да запълнят дефицита. На практика пречат три неща:
- мита – вносни такси от 0,10–0,19 евро/л. правят вноса скъп;
- сертификация – много чужди производители не покриват критериите за устойчивост и промяна в земеползването по стандартите на ЕС;
- логистика – високите разходи за транспорт и ангажиментите на тези страни към по-близки пазари ограничават наличните обеми.
Резултатът е, че бърз и евтин внос – като при втечнения природен газ например – почти не е възможен дори при остър недостиг.
Основният проблем не е липсата на ресурси, а това, че наличните са вързани в тежък регулаторен режим. Изискванията за устойчивост и задължителните биокомпоненти в горивата водят до блокиране на част от производството и вноса. Така пазарът остава без достатъчно биоетанол, а производството на Е10 буксува. Накрая потребителите, които всъщност не искат (по-скъп краен продукт) и нямат нужда от този биоетанол, а просто от бензин, изобщо не могат да заредят.
Цялата работа е отличен пример как климатичната и енергийна политика могат да създадат „регулаторна блокада“, когато не се отчитат реалностите в света. Проблемът е типично евробюрократичен и може да бъде решен само с изкореняване на свръхрегулацията.