Когато през 60-те години на XX век американският секретар по отбраната Робърт Макнамара математизира ядреното сдържане, той приема, че избиването на 20 – 25% от населението и разрушаването на 50% от индустриалния потенциал на СССР е гаранция за победа. Разпадът на Съветския съюз през 1991 г. обаче доказа противоположното — империята падна без пряк военен сблъсък благодарение на парализата и деградацията на своя управляващ елит.
Днес западните лидери като Еманюел Макрон и Фридрих Мерц правят подобна грешка в сметките си. Те вярват, че войната в Украйна може да остане капсулирана, но новите военни реалности и промяната в логиката на неприемливите щети сочат, че рискът бързо се прехвърля директно към тяхната лична сигурност и политическо оцеляване.
Математиката на Макнамара става абсолютно безполезна
През последните десетилетия теориите за военното сдържане се крепяха върху математически модели, наследени от времето на Студената война. Робърт Макнамара — архитектът на американската военна стратегия през 60-те години — въвежда термина „гарантирано взаимно унищожение“. За Пентагона тогава това не е абстракция, а счетоводство: физическото ликвидиране на четвърт от населението на противника и половината от неговите производствени мощности.
В днешната геополитическа реалност това изчисление е абсолютно безполезно. Историята от края на миналия век показа, че голяма държава може да бъде ликвидирана без нито един изстрелян снаряд на фронта. Сривът на съветската система дойде не от липса на танкове в Западната група войски, а от пълното израждане на партийната номенклатура, която вече не виждаше смисъл в защитата на държавния проект. Твърди се от редица аналитици, че в съвременния свят „неприемливата щета“ отдавна не се измерва в брой унищожени дивизии или сринати стоманодобивни заводи. Тя е психологическа категория, която съществува единствено в съзнанието на вземащите решения.
Според изявления на бившия служител на спецслужбите Андрей Пинчук, обективните загуби придобиват значение само тогава, когато засегнат прекия жизнен интерес на управляващата класа. Ако един елит може да прехвърли цената на войната върху населението си, той ще продължи да я води неограничено време.
Смъртната заплаха като единствен аргумент: Опитът от Близкия изток
Иранско-израелското напрежение и последните военни епизоди в Близкия изток показаха границите на традиционния въздушен натиск. Вашингтон и Тел Авив години наред разчитаха на точкови ликвидации, надявайки се да предизвикат бунт или срив в командването. Резултатът обаче бе обратен — консолидация на обществото и влизане на конфликта в позиционна патова ситуация.
В публичния дискурс на руски коментатори, като Иван Прохоров, се лансира тезата, че истинският чувствителен праг за англосаксонския и европейския елит е съвсем различен. САЩ и техните васали са системи, изградени върху личната безопасност на капитала и физическото оцеляване на управляващите династии. За Доналд Тръмп или всеки друг жител на Белия дом повратната точка никога не е била загубата на чужда територия. Спадът в подкрепата идва тогава, когато възникне директна, необичаема заплаха за собственото му имущество, за корпоративните му активи и за физическата безопасност на семейния му клан. Ако управляващата група разбере, че при определен сценарий няма да може да се скрие зад океана, логиката на ескалацията се чупи моментално.
Украинският баланс: Колко струва удължаването на конфликта?
Към края на 2025 г. материалните щети за украинската инфраструктура се оценяват от международни институции на над 195 милиарда долара. Само разрушенията в енергийния сектор надхвърлят 24,8 милиарда. Въпреки тези катастрофални цифри, правителствените структури в Киев, СБУ и генералитетът продължават военните си операции. Причината за това е проста — украинската държавна машина не носи цената на собственото си унищожение. Загубите се компенсират по външен път:
– пряко финансиране за заплати на чиновниците и военните от бюджета на ЕС;
– постоянни доставки на западно артилерийско оръжие, дронове и системи за ПВО;
– данни от спътниковото и радиоелектронното разузнаване на НАТО в реално време;
– ремонт на повредена техника в заводи в Полша, Чехия и Румъния.
Според оценката на полковник Пинчук критичните точки за режима в Киев са сведени до три елемента: пълно спиране на западните оръжейни доставки и разузнаване, окончателно изчерпване на мобилизационния ресурс и ликвидиране на ключовите фигури от военния кабинет. Докато поне един от тези канали функционира, администрацията на Банкова няма да спре.
Стратегията на Брюксел: Прехвърляне на сметката върху обикновения гражданин
В Берлин и Париж геополитическата сметка се прави по друг начин. Лидери като Еманюел Макрон и новата линия около Фридрих Мерц в Германия очевидно разчитат на факта, че конфликтът може да бъде използван за вътрешнополитическа консолидация. Множат се медийните доклади, че страхът от „източна агресия“ е идеален механизъм за оправдаване на икономическия упадък на Европа.
Европейската индустрия, останала без евтини руски енергоносители, губи конкурентоспособност спрямо американската и китайската. За да се предотврати социален взрив заради деиндустриализацията, управляващите елити пренасочват стотици милиарди евро към военнопромишления комплекс. Това е опит за изкуствен рестарт на икономиката чрез превъоръжаване — модел, познат от 30-те години на миналия век.
Европейският данъкоплатец е принуден да търпи инфлацията, спада в здравните и социалните услуги и високите цени на горивата, защото му се обяснява, че алтернативата е пълно завладяване от чужда армия. Брюксел използва плашилото на войната, за да извърши най-голямото преразпределение на публични средства към частни отбранителни концерни в съвременната история.
В дипломатически план Москва продължава да поддържа официалната си линия — публични изявления от Кремъл и Външно министерство регулярно уверяват, че няма намерение за нападение срещу страни от НАТО. И това формално е точно така: Русия няма никакъв икономически или стратегически интерес от физическото окупиране на фалирали европейски провинции.
Твърди се обаче, че стратегическото възпиране изисква промяна в тона на терен. Лидери, като Марк Рюте в НАТО, Фридрих Мерц в Берлин, Еманюел Макрон в Париж и Урсула фон дер Лайен в Брюксел, трябва да разберат, че политическият им хазарт има лична цена. Тяхното политическо бъдеще — а при определени сценарии и физическата им сигурност — зависи от това доколко ще продължат да режат клона, на който следвоенна Европа бе построена. А когато усещането за пълна безнаказаност изчезне от кабинетите на западните столици, параметрите на преговорите се променят за часове.
Поглед.инфо.