Мъдрува се върху Закон за доброволчеството
Доброволците вършат част от работата на държавата в условия на бедствия. Те са по пожари, земетресения и наводнения наравно с полицаи, пожарникари, лекари, военни, горски. С приключване на кризисната ситуация властта публично ги потупва по рамото, отривисто им благодари – и така до следващия път, когато има нужда от помощ.
В България няма Закон за доброволчеството. Законотворците се пънат с такъв повече от десет години. Последното развитие по случая е от пролетта на тази година, когато проектозакон мина първо четене. И ужаси доброволческите организации, защото заплашва да им стовари тонове бумащина и нищо от това, от което се нуждаят.
Иначе мотивът беше благороден – да се насърчи доброволчеството в България. Но вместо облекчения, организациите, които привличат хора да помагат на държавата, са натоварени с куп административни изисквания.
Повечето познават Лазар Радков покрай кампаниите „Капачки за бъдеще“ и историите как запушалките на пластмасовите бутилки спасяват детски животи. Тоновете капачки се предават за рециклиране, а с получената сума се купуват кувьози за недоносени бебета в различни болници в страната, както и линейки. Извън това неговата организация е сред най-активните в България. Именитият пловдивчанин ходи дори с риск за живота си до Украйна още в началото на войната, за да занесе продукти от първа необходимост след неочакваното нахлуване на войските на Путин в страната. Включва се във всички горещи точки и помага на пострадали.
Договор, декларация и застраховка
Проектозаконът обаче не прави разлика дали влизаш в пламъците и спасяваш хора или събираш капачки. „Представете си, че всички, които идвате да помагате на кампаниите на „Капачки за бъдеще“, трябва да подпишете договор и Декларация за лични данни (GDPR), защото в договора тях ще ги има. Отделно от това трябва да си направите застраховка, за да можете да се включите и да помагате като доброволци! Майтап ли ви се струва?“, публично се възмути Лазар Радков преди няколко месеца, когато законотворците бяха предложили три законопроекта за доброволчеството и всичките предлагаха изброените по-горе мерки. Според тях, с цел „насърчаване на доброволчеството“, отбелязва той. Но не е само това.
„Помагате с транспорт на капачки с буса или комбито. Помагате с изпразване и поддържане на сърца за капачки. Вие сте дългосрочни доброволци и трябва да имате подписан договор, подписана GDPR декларация и също задължителна застраховка. Няма значение, че няма никакъв риск в доброволческата ви дейност. Или пък организирате хора да засаждат дръвчета. Същата работа. Организирате хора да почистват паркове или речни корита – чака ви абсолютно същото“, коментира той.
Според проекта на Закона за доброволчеството, ако някой иска да се включи като доброволец в каквато и да е кампания за повече от 30 дни в една календарна година, то той е „дългосрочен доброволец“ и трябва да има сключен договор с доброволческата организация. И тъй като там се вписват лични данни, трябва да се подпише и декларация за личните данни. Организацията трябва да осигури за своя сметка застраховка на доброволеца наред с обучението, инструктажа и осигуряването на безопасни условия, защото „при извършване на доброволческа дейност се прилагат правилата на Закона за здравословните и безопасните условия на труд“.
Трябва им само допълнителен отпуск, за да помагат
Доброволчеството всъщност е полагане на безвъзмезден труд. За съжаление обаче благородната дейност доста пречи на редовната трудова заетост. Предвидени облекчения като допълнителни дни платен отпуск за доброволците няма. А това е нещото, от което те наистина се нуждаят.
Само широко скроените работодатели биха приели техен служител сутринта да вдигне телефона и да ги уведоми, че няма да се яви на работното място, защото ще ходи да гаси пожари или ще спасява села от наводнения. А кога ще се яви? Ами, не е ясно, когато свършим! И този диалог може да се повтори два, три, пет или десет пъти в годината. На срещите си доброволческите организации и различни НПО-та са обсъждали като добра практика два или три дни годишно, не повече. Уви! Това не е залегнало в проектозакона.
„Всеки, който е управлявал повече от 10 души, знае колко трудно е да се управляват хора. А когато тези хора са стотици хиляди или милиони, е невъобразимо по-сложно. И е нормално институции да не се справят с разни неща. Но една от основните причини за това е, че са бавни, мудни и затънали в бюрокрация. Доброволческите организация, от друга страна, са мобилни, активни и бързо адаптивни и могат да се активизират от днес за днес“, посочва Лазар Радков като аргумент „против“ допълнителното утежняване с бумащина на организациите като неговата.
„Защото, ако приемат калпави точки (в закона – б.а.), от „Капачки за бъдеще“ ще трябва или да преустановим дейност, или сериозно да я редуцираме, или… да действаме извън закона. А това е нещо, което твърдо не желая да правим. Първо, защото сме голяма организация, много хора ни следват и винаги се стараем да даваме пример. И, второ, защото нашата цел е да подпомагаме държавата там, където не успява, а не да се борим с нея. Последното не помага на никого!“, заключава той.
Така или иначе, законопроектът сега е на трупчета и не се знае кога (и дали?) ще види бял свят под формата на закон.