В глъбините на историята и сега, властта, парите, собствеността и религията са подреждали държавата, света и социалния живот на обществата. От изброените най-опасно е обаче разрушителното въздействие на парите, когато се комбинират с властта в управление на държавата.
Историята показва, че най-опасна е самозаблудата в непреходността на абсолютната власт с безграничната злоупотреба със съвестта. С използване на насилието, жестокостта и престъпване на греха над живота на човека са белязали най-тъмните страници в историята на човечеството.
Изложените щрихи за отношенията – човек, власт и пари напълно се олицетворяват от американския модел на функциониране на частната държава и нейното лидерство над света в последните десетилетия след разпада на двуполюсния модел на развитие на света в началото на 90те години на ХХ век. Как беше използвано, с какви средства и какво постигна като резултати за света и каква идеология беше използвана? И има ли значение ролята на морала и съвестта в американското разбиране за държавност и хуманност?
Примерите на накърнена американска съвест, която остава непроменена до колкото я има в последните най-малко сто години е трудно да бъдат калкулирани, а не е и необходимо, тъй като е загубила значението си в американската нравственост. Но пък има значение със злощастното й отражение върху световното развитие с което САЩ се съизмерва в света.
С такава цел за объркването на общественото съзнание се използва двойния стандарт, който САЩ демонстрират в цялата си история. Най-пресен пример е геноцидът в Газа и сърцераздирателните призиви на Д. Тръмп да спрат загубите на хиляди животи в Украйна. Ярко, лицемерно и недвусмислено доказателство, че американската съвест и морал вътре в страната и международните отношения отдавна са загубили всякаква задръжка на последна преграда пред живота и мира.
Ако се върнем назад,
в историята на съществуването си САЩ са водили над 170 незаконни войни и безсъвестно са причинили на човечеството милиони невинни жертви. Това е, което виждаме и днес: експанзия и империализъм по целия свят. Във вътрешен план цената на живота в американската нравственост е загубила всякаква стойност. Например правният статут да се притежава оръжие и да се използва при самозащита по лична преценка е дълбоко несъвместим с разума в човешките взаимовръзки.
В контекста на казаното дотук, това е, което обуславя американската външна политика, която във външен, а и във вътрешен план е свързано персонализирането на заплахата и врага. И американската олигархична демокрация, независимо коя партия формално притежава властта, не би могла да осигури оцеляването и дивиденти за САЩ, ако не се персонализира врагът. За постигане на целите се използва предварителна манипулативна психологическа кампания за обработка на общественото мнение.
Историческият преглед показва, че САЩ не могат да водят градивна политика на споделената полза, освен политика на експанзия за последните сто и повече години. Те не са в състояние да съществуват и се развиват, без да посочат и конкретизират заплахата независимо от коя точка на света идва. Квалифицира се като заплаха за американските интереси и се приключва с въпросите! Действа се без оглед на средствата за постигане на целта, включително и с прилагане на сила.
Разправата с Венецуела е доказателство за това! Както и нападението сега срещу Иран. Да не говорим за експанзията на САЩ в Панама, за сегашните заплахи към Куба и въобще към страните в Латинска Америка.
Например съюзната тройка – СССР, САЩ И Англия, във войната срещу Германия, Япония и техните съюзници много бързо се разпадна след края на войната и САЩ побързаха да персонализират СССР не само като враг, но и като зло за света.. След изчезването на „съветското зло“, САЩ, от позицията на силата и в духа на американските нрави, интересите на САЩ се разпростряха върху целия свят.
След зловещата разправа с С. Хюсейн и М. Кадафи и унищожаването на практика на иракската и либийската държавност, САЩ отвориха фронт в Сирия срещу режима на Асад и влязоха в Сирия. Гражданските войни в Ирак, Либия, Сирия продължават и в други горещи точки на Африка. Провокирани бяха войните в Украйна и близкия Изток, между Израел и Палестина. Войната надделя над мира, над двустранната и многостранната дипломация и светът се раздели на враждуващи анклави и глобалният хаос възтържествува и продължава.
Възниква въпросът,
защо Русия първа се противопостави на еднополюсния свят и сложи неговия край с готовност да пролее кръв? Разширяването на НАТО до границите на Русия и откъсването на Украйна от Русия бе в изпълнение на стратегическата цел на САЩ Русия да бъде държана под постоянна заплаха за своята сигурност.
Смененият режимът в Киев започна политика на дискриминация на руския демографски фактор. И практически откри фронт за гражданска съпротива на Източна Украйна в защита на рускоезичното население.
Руското политическо ръководство предприе последен опит да предотврати военен конфликт с нейна намеса. На 21 декември 2021 г. Русия излезе с всеобхватни предложения за предотвратяване и уреждане на конфликта по дипломатически път и гарантиране на нейната сигурност. САЩ и англосаксонска Европа високомерно и надменно отхвърлиха руските предложения и ги обявиха за несериозни. В резултат на 22 февруари 2022 г. Русия обяви своята Специалната военна операция, която продължава и до днес и чийто край не се вижда в обозримо бъдеще.
Западът все по-открито се ангажира с войната против Русия. Със смяната на администрацията в Белия дом с тази на Д. Тръмп през 2024 г. по вътрешнополитически, икономически и глобални причини САЩ полагат видими усилия постепенно да се ангажират с войната, като печелят от продажбата на оръжие на Европа, която със своята лудост е готова да предоставя на Украйна военна помощ за продължаване на войната.
Русия знае сама по себе като география, история, ресурсно и цивилизационна мярка е самодостатъчна. Тя никой не заплашва със сила. Иска да бъде толкова силна, колкото е необходимо да гарантира своята сигурност. Страховете на Запада обаче са свързани главно с опасността в обозримо бъдеще да загуби вековната си хегемония. Заплахата произтича от новата идеология за посоката на световното развитие, което проповядват Китай, Русия и другите големи страни от Глобалния Юг. Те предлагат разделение и балансиране на световната власт между няколко властови центрове, които реално съществуват в резултат от измененото съдържанието на световното развити. И изгодите от мирното икономическо сътрудничество да се преразпределят относително по-справедливо за всички страни.
С решимостта си Русия да предприеме военни действия в Украйна, за да защити своята сигурност и рускоезичното население практически се сложи краят на еднополюсния свят и се превърна в първата страна, която не само се противопостави на вековната западна хегемония, но даде да се разбере, че вече ще бъде незаобиколим фактор в света.
Днес, поставен при тези обстоятелства,
светът трябва да избира в каква посока ще се развие; да продължава да потъва в дълбоките коловози на стария свят, в който човечеството е потопено в глобалния хаос на джунглата, на беззаконието, разделението, конфликтите и войните или ще се избере посоката на мирното съзидание, което предлага Изтока?
След краха на социализма и отхвърлянето на марксистката философия, световното развитие през последните трийсет и шест години потвърждават, че неолибералната идеология, която замени комунистическата, практически се оказва опасна за оцеляването на човечеството.
САЩ като че ли са на път да го осъзнаят. Симптоматичните действия на Д. Тръмп дават признаци, че САЩ искат да се освободят от крайностите на глобалния неолиберализъм. Съпротивата обаче идва от дълбочинната власт на олигархичния капитал, който е превзел националната държава, партиите и демокрацията и ги е превърнал в институции за закрила на неговото господство.
Алтернативата на еднополюсния свят за възможна друга посока за световното развитие ще се реализира, когато Западът проумее и признае неизбежността на обективния ход на световния напредък чрез изграждането на нови международни отношения, поставени в обновена правна рамка за мир и сигурност. Това е единственият изход за приключване на глобалния хаос и безпътица в световното развитие и сигурност.