Супердържавите са в криза, разпадат се

Вероятността за единна световна държава е точно толкова реализируема, колкото да видим България като една от най-големите по площ и население държави на Стария континент

Супердържавите са в криза. Живеем във времена на разпадащи се империи, коментира адвокат Емил Василев във Фейсбук.

Той припомня, че Османската и Австроунгарската си отидоха след Първата световна война. СССР се разпадна след Студената война. Югославия бе последната засега империя, която отиде в небитието.

„Отцепването на Великобритания от ЕС е проявление на същата световна тенденция. Няколко империи обаче се „изхитриха“ и временно оцеляха, като се освободиха от колониите и свръхамбициите си и мимикрираха като уж национални държави – Франция, Испания, Германия, Великобритания и Италия“, коментира адвокатът-политик.

„Независимостта на Каталуния и референдумите за повече автономия на Ломбардия и Венето обаче изкараха на дневен ред въпроса за оцеляването на тези супердържави, които до преди 200 години са били зле споен конгломерат от десетки малки държавици, бивши феодални владения на независими и полунезависими владетели, с отделни езици, валути, култури и обичаи“, добавя Емил Василев.

Според него, ЕС съществува с главна политическа цел оцеляването на супердържавите, които са неговият гръбнак.

„Целият световен ред в момента се държи на единството и борбата на две противоположности – централизацията /глобализацията/ и децентрализация /националните държави/, които действат на принципа на махалото и тенденциите се обръщат в едната или другата посока на всеки няколко десетки години. Вероятността да доживеем до появата на единна световна държава е точно толкова реализируема, колкото в рамките на същия период да видим България като една от най-големите по площ и население държави на Стария континент. Поживём – увидим, както казват руснаците“, добавя адвокатът.

Според него еднонационални държави като България, Португалия, Унгария, както и Скандинавските държави, в дългосрочен план имат по-големи шансове за оцеляване в сегашния си вид от огромните етно-културни конгломерати като Германия, Испания, Италия, Франция и Великобритания.