Френското министерство на здравеопазването нареди на болниците да се подготвят за „голям военен сблъсък“ до март 2026 г. Новината, публикувана от Le Canard Enchaîné, бе потвърдена и от редица международни медии. Плановете са амбициозни – изграждане на специални медицински центрове край гари, летища и пристанища, които да могат да приемат стотици ранени войници дневно.
Европа в режим на мобилизация
Франция се готви не за хипотеза, а за конкретен сценарий: десетки хиляди жертви на мащабен военен конфликт в Европа. Това е първият случай след Студената война, в който здравната система се поставя в бойна готовност.
НАТО: аларми и противоречия
На този фон НАТО засилва риториката си. Генералният секретар Марк Рюте предупреждава за възможна едновременна атака на Русия и Китай, която щяла да доведе света „на ръба на Армагедон“. Същият алианс, който години наред води „хуманитарни“ войни далеч от Европа, днес звучи като пациент с раздвоено съзнание – от една страна, настоява, че е най-силният военен съюз в историята, а, от друга – признава, че Русия произвежда три пъти повече боеприпаси за три месеца, отколкото целият НАТО за година. Тази шизофренична логика създава усещането, че или алиансът системно е лъгал собствените си граждани за мощта си, или наистина е изпаднал в безпомощност спрямо Москва.
Реалните трагедии и тяхното използване
В информационната война всяка страна използва удобните за нея факти. В Украйна имаше трагедии – Одеса 2014 г., където десетки хора загинаха в пожар; хиляди жертви в Донбас; дискриминация срещу малцинства, включително българското. Тези събития са безспорни, но начинът, по който се разказват, служи за политически цели. За едните – доказателство за „руска агресия“, за другите – за „украински фашизъм“.
Балансът на истината
Европейските общества се оказват между две крайности:
– западният официоз, който представя НАТО като спасител, въпреки собствените му противоречия;
– руската риторика, която изкарва Москва като жертва и единствен защитник на „историческите си територии“.
Истината е по-сложна: и зверства е имало, и пропаганда има. И Европа вече е вкарана в подготовка за война, при това с наративи, които объркват и раздвояват обществата.
Когато Франция вдига болниците си на бойна нога, а НАТО говори едновременно като свръхсила и като жертва, трудно е да не се създаде усещането за институционална шизофрения. Европа е между чука и наковалнята – между реални трагедии и пропагандни интерпретации, между страха от Русия и собствената си зависимост от Вашингтон. Въпросът не е дали ще има война, а дали европейците ще имат смелостта да видят истината извън готовите клишета.