95-годишна старица моли Борисов да спре алчните строители в „Младост“

Живеещите в „Младост 1“ излязоха на протест срещу застрояването на градинка за отдих в квартала. Лице на протеста е Баба Бонка, която е изпратила писмо до премиера, в което разказва как преди 40 години е засаждала дръвчета в градинката, която ще се изсече.

Проблемното мястото за застрояване е терен, който е взет преди години от държавата, след което през 2009 година е върнат на пет наследници. Те са намерили инвеститор, който иска да строи два пететажни магазина. Хората от квартала обаче са категорично против.

Жителите желаят строежът да бъде спрян изцяло и да не се слагат заграждения.

Публикуваме писмото на Баба Бонка до премиара Борисов, което вече е получено в Министерски съвет:

До

г-н Бойко Борисов

Премиер на Република България

Уважаеми г-н Борисов,

Аз съм баба Бонка, на 95 години и живея в София, в бл. 3, в ж.к „Младост“ 1. Научих, че всеки момент, току под прозорците ни, ще се издигат нови блокове. Няколко щели да бъдат.

Когато Вие, г-н Борисов, бяхте кмет на София, спряхте проект за строителство точно на същото място и от тогава вярвам, че Вие знаете кое е справедливо и мислите за истинския живот на хората. И на още едно съседно място също спряхте нов блок – сега там е модерна детска площадка.

Това е домът ми за последните 50 години. Когато заживяхме тук, събрахме се съседите и засадихме дървета и те се превърнаха в малка, зелена горичка. От онези години до днес, тук се появиха блокове за още няколко хиляди човека.

Не знам дали ми е съдено да доживея до 100 години, но те никога вече няма да бъдат нито на тишина, нито сред малкото ни хубавата зеленина. Във входа до моя живеят две семейства с по три дечица и още три – с по две деца – от 16 апартамента 12 деца. Младите превърнаха тревата пред входовете на блока в китни градинки, дори магнолия израсна. Нали всички искаме тук да се раждат и да живеят млади хора и да обичат дома си и родината си.

Вие сте също и обикновен човек и за своите внуци не искате такъв шумен, мръсен и прашен живот. Не вярвам, че бихте искали Вашата майка да бъде подложена на такова страдание.

Моля Ви, г-н Борисов, потърсете някакво спасение в законите за хора като нас, които с нищо не заслужаваме животът ни да бъде съсипан от алчни строители, които крадат дори въздуха ни.

Вярвам, че бихте искали старците, които днес живеем тук, да потънем в шум, прах и пред очите ни да се появят още сгради и този ад ще продължи с години. На повечето от нас няма да е съдено да доживеем нов миг на спокойствие.

Искрено Ваша,

Баба Бонка