Ilian Vassilev
Връзката между политиката на Русия и насилието у нас е пряка – и организираната престъпност, и политическото и битовото насилие. Тя минава не само през руските практики на мутрите от 90-те години, през вноса на корупционно-олигархичния модел и свръзаните с това „особености на руския живот“ – убийства, преследване и затваряне на противници, но и през подражанието на български политици и част от електората на агресивното поведение на Путин. Ако той може да насили една съседна нация, защо да не насиля моя съсед по дом, улица, квартал, град. От тук идва разломът – преди две години руската Държавна дума промени закона и на практика легитимира домашното насилие срещу слабия пол /там често жената е силния/. Освен ако жертвата не попадне попадне в спешното отделение на болница с опасност за живота, случая изобщо не се разглежда. Насиленият/та няма право на никаква правна защита, полицията не разглежда такива дела, ерго прокуратура, съд изобщо отсъстват. И това е съзнателна линия на поведение на властите – първо, защото от една страна, битовото насилие е толкова масова практика, че ако го започват да го преследват съдилищата им ще се задръстят и второ, насилието е смазката на руското общество – толерираното насилие вътре, ражда насилие навън – изобщо става норма на живот.
Днес България изведнъж се изправя, шокирана и в ужас, пред тоталната шизофрения на двете тотално несъвместими линии в своето развитие – руската, с насилието като ценност и силата като самоцел, и европейската – при която битовите насилници отиват в затвора. Оказа се, обаче, че социалните, включително правохранителните и правораздавателните системи още са по руски стандарти и блокират, когато става въпрос за терапия и санкция на насилие. При това не само домашно, но и улично – убийства, които могат да се предотвратят зачестяват.
Не случайно във всички споменати до този момент случаи на насилие, завършили с убийства, става дума за симпатизиращи на Русия индивиди, които намират Путин за единственият велик вожд, агресията му срещу Украйна за оправдана, държавното му насилие срещу бита на украинските граждани за смел акт и и приемлив стандарт за човешко поведение.
Насилникът от Стара Загора, убиец на двамата души от Лозен , юнакът с байрака в Гърция, всички тези имат своите корени във възхвалата на путиновия мачизъм, апотеоза на бруталната сила, презрението към слабия.
За това „русофобията“ е логичен и естествен продукт на информираността на всеки добросъвестен русофил и това е доказано в нашата история. От Раковски, Левски и Ботев, през Стамболов, до Георги Кирков и Димитър Благоев и до наши дни.