ЗЪБНИЯТ СТАТУС НА БЪЛГАРСКАТА ЖУРНАЛИСТИКА

 Набързо и по диагонала прегледах отзивите от вчерашната истерична пресконференция на ГЕРБ, която представляваше своеобразен монолог на петорката, назначена от Бойко да му измие очите от позора, че избяга от срещата с т. нар. обществено мнение, представено от инструктирани журналисти. Да, да. Същите тия журналисти, които спестиха на петимата „самураи“ на премиера десетки и стотици щекотливи и неудобни въпроси.  Не знам защо, вероятно поради вродения ми наивитет, очаквах да прочета поне част от тия въпроси, зададени под формата на анализи и коментари. Нищо, братя и сестри! Едно голямо нищо! Поне разбрах, че премълчаването на тия въпроси е част от чудовищната демагогия на управниците, които изричат лъжите си без капка свян. За срам не може и да се мисли.

Като оставим настрана лансираните от „самураите“ псевдоидеи за Западните Балкани, мантрите за революционната същност на предстоящото ни европредседателство и дивите декларации за отказ от коалиционни намерения спрямо БСП, делегатите на Бойко са оставени да медитират в нирваната и комфорта на собствените си лъжи и днес.
Опадаха й зъбите на нашата журналистика. Остаря госпожата. Не вижда добре и слухът й съвсем отслабна. Ако не вчера, поне днес можеше тая клета бабичка да прегледа изводите и констатациите в речите и докладите от извънредния конгрес на БСП и да попита с прегракналия си и немощен глас ЗАЩО СМЕ НА ТОЯ ТРАГИЧЕН ХАЛ? Можеше госпожата да измъца поне пет-шест въпроса защо една голяма част от децата ни не могат да четат, а ония, които могат, не разбират какво са прочели. Защото икономиката може и да се оправи някой ден. Здравеопазването също може да се оправи. Може би ще имаме и по-голяма сигурност у дома си и на улицата. Но щетите, нанесени в умовете на тия нечетящи и неразбиращи деца са непоправими и ще ги следват до края на живота им.. Въпреки мирът на Западните Балкани и фундаменталното ни европредседателство.

Любо КОЛЬОВСКИ