Поредица знакови политически събития дадоха принос за нагнетяването на напрежението в света. Очакваната изборна победа на Путин само отприщи Валкирията. По същото време България се оказа в ролята на посредник за решаването на може би най глобалния в момента проблем-този с нежеланата емиграция към стария континент. За пръв път в съвременната история страната ни се оказа реален фактор в потушаването на конфликт и в ролята на ефективен миротворец.
И какво?
Вместо да сме горди, че поне веднъж ни споменават в международните новини като позитивен участник в решаването на глобален проблем, ние си посипахме главата с пепел.
Ама, видите ли, то от срещата във Варна не произтекли никакви решения.
Чунким, ако срещата между върха на ЕС и турския премиер Ердоган бе примерно в Давос, щеше да е различно.
У нас коментарите са в духа на традиционния национален нихилизъм. С разбирането на Ганьо Балкански, който по дух е опозиция, ама му е хубаво само във властта…
Та в този дух.
Колкото и да се неглижира постигнатото, Бойко Борисов заслужава адмирации.
Не само, че успя да възстанови диалога между ЕС и Турция чрез предложеното посредничество, но премиерът ни не се поддаде на популистки и националистически провокации. В плен на които , явно подведен се озова президентът Радев. Да, той, Радев не заслужаваше да бъде зрител на ставащото, но дали вината за това не е само негова. Или така са го посъветвали от Позитано?
И още.
В последните дни Борисов показа трезвен разум и не последва истеричните реакции /от солидарност/ на половин Европа срещу Русия. Провокирани от поредната шпионска измишльотина прекратявания на дипломатическите отношения, отзоваване на дипломати и подобни са оправдани за някои от големите като политическа игра. Този маскарад обаче явно е втръснал и 14 от 28, т.е. за половината страни членки се оказа неприемлив.
За радост, ние сме в редиците на държавите с достойно поведение.
Да, бидейки в крайния ешелон на ЕС, от нас се очакваше поредното коленопреклонничество и целуване на задници, но този път инатът ни е за уважение.
Ами, нека сме на терсене, когато светът е на опаки.
Щото скоро големите пак ще се разберат, като си намърдат интересите, а на нас ще гледат най-сетне с респект.