След като било спасено от моряци, изгубеното куче се озовал в приют и там е намерен от собствениците му, които отишли, за да осиновят друго четириного
Куче изчезна и се озова в морето, но го спасиха по чудо и върнаха след месец на стопаните му. Изумителната история на кучето Барни от Бургас обаче се оказва изключително интересна случка със сюжет, достоен за блокбъстър.
Пред Нова телевизия Марияна разказа как със сълзи на очи се молила всеки ден на Бог да се върне нейният четириног приятел Барни. 11-годишният пес тя и съпругът й отгледали от мъничко кутре.
„Всеки му се възхищава, защото той е голям пазач. Пиле не дава да прехвръкне тук. Нито се е разболявал, аз си го пазя много. Давам му лекарства, непрекъснато, ако нещо усетя, че го боли. Като бебе го гледам”, разказва Марияна.
Барни живее в двора и никога не е напускал дома си. Около Коледа обаче любимецът на семейство Цоневи изчезва. Първоначално Марияна подозира че е избягал, увлечен по някоя женска четиринога, или е бил изплашен от фойерверки. Отхвърля мисълта да е откраднат, защото имал лют характер.
Месец по-късно, в началото на обичаен работен ден, международен екип от пристанищни работници на фирма от терминал „Изток 2” на Порт Бургас съзират край корпуса на кораб в морето бедстващо куче.
„Беше студено утро, а ние бяхме на пристанището. Няколко човека видяхме кучето във водата. Използвахме нашата подготовка и се захванахме да спасяваме кучето”, разказва Бен Нилсън – пристанищен работник.
За екипът служители в частната фирма, оперираща на Порт Бургас, спасителната акция е перфектна реална тренировка. Те вадят премръзналия и почти обездвижен Барни, завиват го с термоодеяло и го връщат към живота.
„То беше премръзнало, въобще не можеше да плува, държеше се с устата за самия кей имаше едно желязо стърчеше и то просто всеки момент можеше да потъне. И ние сме тренирани, ако попаднат хора зад борда, ситуацията е пак почти същата”, заяви Димитър Златев, който също работи на пристанището.
Седмица по-късно, макар все още слаб и объркан, Барни вече се разхожда из пристанището, обгрижван от спасителите си. Решават да го занесат в общинския приют, където може да намери нови стопани. Барни е приютен, макар да е агресивен и недружелюбен с екипа в приюта. Докато седмица по-късно, в мразовита съботна сутрин семейство Цоневи не пристигат в приюта, за да търсят нов домашен любимец, който да замести Барни в сърцата им.
„Колебаеха се между две животни и тръгнаха да разглеждат по клетките. Мъжът се спря до определена клетка и не мръдна, просто застана там и не мръдна”, спомня си Денка Ванева, служител в общинския приют.
Марияна открива своя Барни или Барни е имал щастието да бъде открит от своята Марияна. Впечатляващата историята на черното четириного пленява работниците от пристанището, служителите в приюта и десетки бургазлии. И до днес Марияна не разбира как Барни е попаднал в морето.
„Бог ми го върна, защото видя колко много плаках. И на всички казвам, които срещам, да знаете има Бог и вярвайте, защото аз толкова много се молих”, споделя Мариана.
С късмет, освен Барни, се оказва още едно четириного, което Марияна осиновява. Щастливата жена си тръгва от приюта със своя Барни и новия домашен любимец – Цезар.