Вкаменени дървета са на възраст над 12 млн. години, когато Созопол е бил кратер на вулкан, а вместо Черно е имало Сарматско море
Каменна гора в морето смайва учените. Гигантските вкаменени дървета са на растели край Созопол преди 12 млн. години, когато градът е бил кратер на вулкан, а Черно море още не е съществувало. Имало е Сарматско море. Геологът проф. Христо Пимпирев обясни в интервю за БНТ, че в края на кредния период, когато измират динозаврите, кратерът на този вулкан, който е бил точно на мястото, където сега е Созопол, е пропаднал и е бил ограден от вулкански скали. Фактически нос Свети Иван е част от тази калдера като кратера е потънал, заяви ученият в сутрешния блок на националната телевизия.
След 38 години пауза, учените възобновяват проучването на подводната каменна гора в района на Созопол. Между остров Кирик и Св. Иван, фосилните дънери са любима дестинация най-вече на любителите водолазии, въпреки че никой не знае нищо да тази гора. Каменната гора е била жива и процъфтяваща преди 12 милиона години, когато Созопол е била крайбрежна зона, но на друго море и за сега за науката не е известен друг подобен природен феномен.
Ще изследват каменната гора отново, 38 години след първата експедиция тук. Сега учените разполагат с нови и по-точни методи и ще разчетат много повече информация. Между Кирик и Св. Иван, подводната гора е любима дестинация за много любители водолази
Но каква е тя, що за феномен е никой не знае. Резултатите от първата експедиция тук са потънали дълбоко в научните архиви
1981 година младежки експедиционен клуб решава да провери какво стои зад разказите на рибари за дънери по дъното.
„С моя колега Нешо Чипев, който беше водолаз, събрахме хора от водолазния клуб. Водолазите се гмуркат и където видят дънер, пускаха един буй, а друга група на сушата ги засичаше с деодолит. Така че ние направихме една много подробна карта на едни дънери, които са един два метра височина“, разказва проф. Пимпирев.
Експедицията описва множество дънери, някои от тях са 4 метра в диаметър, с корени~ които се развиват в дълбок въглищен пласт. Крайно необичайна, геологията постепенно разплита загадката.
„Калдерата или скалистия кожух на кратера е изолирал сладководна лагуна, в която преди повече от 12 милиона години са се развивали тропични гори и торф. Созопол и тогава е бил крайбрежна зона, но на много по-голямо море – Сармантското. Бреговете му следват очертанията на водния басейн, който би се образувал ако нивото на Черно море се вдигне със 150 метра и се обедини с каспийско море“, обясни геологът.
„Тук само са играли колебателни движения. Целият залив долу е бил суша… Тук е съществувало едно сладководно езеро, което започва да се заблатява, расли са кедри, много пищна растителност“, добави той.
След някакъв катаклизъм в лагуната нахлува солена вода с високо съдържание на силикати. Те постепенно изместват органичните макромокелули на дървесината. Днес между двата острова има непрекъснато и силно течение, което постоянно отмива пясъчните наслагвания и разкрива изцяло каменната гора. За да разберат каква е била тя, учените вадят проби от фосилните дървета.
„Вижда се жилкуването, което ни дава информация, че все пак е дърво, но тежестта е голяма, като на камък“, каза пък хидробиологът от Биологически факултет на СУ доц. д-р Любомир Кендеров.
„Открихме един дънер, който беше около 5-6 метра дълъг. Имаше няколко дънера, които бяха метър диаметъра може би, но са били заровени в дънните седименти на това древно езеро, което е било по крайбрежието сегашното на Созопол и с течение на времето органичната материя в дърветата се е заменила от минерали, които са запазили просто формата на стъблото на дървото което е било“, изтъкна д-р Димитър Беров от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.
Тези проби много скоро ще дадат информация какви да видовете в тази милионна гора. Като добавим и информация и от други нови научни методи, картината от миналото ще оживее с повече подробности.
Изследователите от първата експедиция допускат, че гората е била основно от блатни кипариси. Какви – тепърва ще се изяснява. Но подобни дървета са били изследвани във въглищните пластове в други райони на страната. Всички те са на вид кипарис, изчезнал в минали геологични времена. Блатните видове доживели до днес се срещат в тропиците и субтропиците на атлантическото крайбрежие на Северна и централна Америка.