Прокуратурата дава тон за погазване на закона, обяви президентът. Затова се нуждаем от независима експертиза на записа с гласа на Борисов, подчерта Румен Радев
Прокуратурата говори с гласа и действа с прийомите на жълтите медии. Това заяви пред медиите президентът Румен Радев. Той коментира скандала със секретаря си Пламен Узунов, който бе натопен, че си разменял СМС-и с бизнесмен за назначаване на посланици и за задържането на либийския танкер на пристанището в Бургас.
„Напоследък у нас твърденията на прокуратурата се огласяват едва ли не като присъда, но за тяхната състоятелност може да реши единствено съдът. На всички е ясно кой има интерес от отвличане на вниманието от скандалния запис и снимките в спалнята на премиера. За съжаление, прокуратурата в тази ситуация се очертава все повече като политически играч, който подпомага кризисния пи ар на министър-председателя“, заяви президентът.
„Чух, че главният прокурор заяви, че скандалите в кабинета застрашавали прокуратурата. С това признава, че ще брани правителството, а не закона. Всъщност прокуратурата дава тон за погазване на закона“, добави той.
„Тя не спазва следствената тайна, произволно решава кое е от висок обществен интерес и кое не е, навлиза в сферите на други институции без необходимите правомощия и капацитет, например борбата с коронавируса. По-тревожното е, че прокуратурата говори с гласа и действа с прийомите на жълтите медии, а това е пагубно“, коментира Радев.
“Затова се нуждаем от независима експертиза на записа с гласа на Борисов, според който главният прокурор се споменава като възторжен фен на министър-председателя“, добавя той.
„Българите се нуждаят отчайващо от справедливост, а България от спешно изчистване на това омерзително петно, което в момента се обсъжда в световните медии. Това може да се случи само с разкриване на истината, а това няма как да стане със селективен подход и двойни стандарти. Няма да стане с прикриване и шумно преследване на неудобните“, подчерта държавният глава.
„Справедливостта ще бъде възстановена с подхващане на истинските проблеми. Там, където търговията с влияние е материализирана в огромни размери и то от обществени средства, където „свинските черва“ водят до огромни злоупотреби с обществени поръчки, с еврофондове, хазарт, ниско качество на строителството. Отстояването на законността и принципите на правовата държава е дълг и на обществото, и на независимия съд“, каза още Румен Радев.
Междувременно съдия Румяна Ченалова коментира, че след последните действия на прокуратурата и огласяването на СМС кореспонденция между съветника на президента Пламен Узунов и бизнесмена Бобоков се налагат следните изводи:
1.Прокуратурата не е чела закона за дипломатическата служба.
2.Умишленото поставяне на обществото в заблуда, че президента или неговият съветник имат правомощия в процедурата по назначаването на извънредни и пълномощни посланици / в Алжир и Нигерия/ и внушението за упражняване на търговия с влияние е не само неморално, но и престъпно.
„В действителност президентският указ финализира процедурата, която се осъществява от министъра на външните работи. Законът за дипломатическата служба е възприел принципа на конкурсното начало и въвел ясни изисквания за заемане на длъжността. Наличието на законовите изисквания се преценява от министъра на външните работи и МС, които правят предложение за издаване на Указ“, обясни съдийката.
Ето и конкретните правила на ЗДС :
Дипломатическата служба е специализирана държавна администрация под ръководството на министъра на външните работи, която включва Министерството на външните работи и задграничните представителства на Република България като негови структурни звена.
Министерството на външните работи е организирано в генерални дирекции, дирекции и задгранични представителства.Задграничното представителство на Република България е териториално структурно звено на Министерството на външните работи, което осъществява дипломатическа и/или консулска дейност в друга държава или при международни правителствени организации.
Задгранични представителства са:
1. посолствата;
2. постоянните представителства и постоянните делегации при международните правителствени организации;
3. генералните консулства, консулствата, вицеконсулствата и консулските агентства;
4. дипломатическите бюра и бюрата за връзка;
5. специалните мисии по смисъла на Конвенцията за специалните мисии, приета от ОС на ООН на 8 декември 1969 г. (обн., ДВ, бр. 70 от 1987 г.; попр., бр. 76 от 1987 г.).
Откриването, определянето на вида и закриването на задграничните представителства се извършва от Министерския съвет по предложение на министъра на външните работи.
Дипломатическите служители постъпват в дипломатическата служба въз основа на публично обявен общ конкурс.
Конкурсите за дипломатически служители се провеждат при условия и по ред, определени с наредба, издадена от министъра на външните работи.
Дипломатическите рангове „пълномощен министър“ и „посланик“ се дават от министъра на външните работи въз основа на резултатите от атестирането при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 46, ал. 3, при не по-малко от 5 години стаж в предходния дипломатически ранг и при наличие на свободна или освобождаваща се длъжност, която служителят би могъл да заеме след повишаването му в съответния дипломатически ранг.
Министърът на външните работи внася в Министерския съвет предложения за назначаване на извънредни и пълномощни посланици, постоянни представители при международни правителствени организации и генерални консули.
Извънреден и пълномощен посланик и постоянен представител при международни правителствени организации се назначава от президента на Република България по предложение на Министерския съвет.