Мине – не мине година и футболният „Левски“ току се изправи пред ситуация собственикът му да обяви, че се отказва от него. В последните дни в тази роля е доминаторът в хазартния бизнес в България Васил Божков – Черепа.
Този път ситуацията в „Левски“ ескалира внезапно на фона на приспивното спокойствие, което уж цареше. Всичко това след изпълнения със сътресения мандат като собственик на номиналния мажоритарен акционер във „Виваком“ Спас Русев.
Предложението на бившия вицепремиер Валери Симеонов за промени в Закона за хазарта, с които за лотарийните игри да бъде въведен държавен монопол, рязко промени спокойствието в „Левски“. На пръв поглед в това няма много логика. Формално „Левски“ няма общо с хазарта. Ключовата дума е формално.
От няколко години собствеността в „Левски“ се разделя на реална и формална. Така е и сега. Формално Божков не е собственик на „Левски“. Реално е. Формално това, че държавата въвежда промени в регулацията на хазартен бизнес, не би трябвало да има какъвто и да е ефект върху футболен клуб. Реално е точно обратното.
Още от самото си влизане в „Левски“ Васил Божков с половин уста обяви, че гледа на това като начин да си подсигурява бизнеса. В нещо като писмо за намерения основната компания на бизнесмена обяви, че Божков ще подпомага „проекта „Левски“, докато вижда възможности за синергия с бизнеса си“.
Тези възможности за синергия явно са се изчерпали рязко. През уикенда бизнесменът проведе среща с представители на водещите фракции сред феновете на „Левски“. Някои от тях – Националният клуб на привържениците, както и тръст „Синя България“ – са и миноритарни акционери. Срещата беше закрита, но български спортни медии цитираха думи на Божков от нея, че ако лотарийният му бизнес бъде одържавен, той ще спре да издържа „Левски“. Божков дори подкани феновете да поискат среща с премиера Борисов, защото на него вече „не му вдига телефона“. И само ден по-късно феновете наистина поискаха такава среща.
Това може да означава, че Божков все пак вижда някаква възможност за синергия – да окаже натиск над управлението през феновете на „Левски“, така че то да отмени намерението си за промени в регулацията на част от хазартния бизнес в страната.
От думите на Божков, казани по време на срещата, личат и още смущаващи факти. Като например как влиятелен български бизнесмен – Божков – е обсъждал с действащ български премиер – Борисов – кой „да вземе“ футболния „Левски“. Естествено възниква въпросът какво си качество Борисов разпределя собствеността във футбола в България. И какви ангажименти се поемат при това разпределяне. Например, че държавата ще намери начин да осигурява – чрез затваряне на очите на администрацията или по друг способ – финансов ресурс за издръжката на даден отбор. Само и само да няма проблеми с феновете, които могат да създават социално напрежение и потенциално да катурнат управлението.
Казусът „Национална лотария“ е показателен изобщо за състоянието, в което е българският футбол. Водещите отбори са използвани като щит от собствениците си за евентуални проблеми с управляващите. При това – от мними собственици.
В „Левски“ ситуацията е такава от 2015 г., когато адвокат Тодор Батков сдаде собствеността на триумвират номинални собственици – адвоката на ДПС депутата Делян Пеевски Александър Ангелов, близкия до ГЕРБ и премиера Бойко Борисов Иво Тонев и монополиста в производството на пътни мантинели Николай Иванов.
Тези трима герои първо опитаха да вкарат като акционер в „Левски“ контролираната по това време от Пеевски „Виваком“. След като тази акция не успя, се премина към прехвърляне на акциите на притежаващия номинално най-голям дял във „Виваком“ Спас Русев.
Но „Левски“ не е изключение. Изпълняващият длъжността собственик в ЦСКА-София (преименуван бивш „Литекс“ – Ловеч) Гриша Ганчев попадна в клуба също в тежък за него период. През 2014 – 2016 г. Ганчев имаше проблеми с прокуратурата, с НАП и персонално с ДПС депутата Пеевски. Тогава Ганчев се появи като собственик първо в „оригиналното“ ЦСКА, което после самоволно фалира заради дългове. Като финансиращ ЦСКА Ганчев използва феновете за щит над бизнеса си и за сближаване с Борисов. Днес той изглежда в добри контакти с управлението.
Подобно е положението и с „националната кауза“ от Разград – „Лудогорец“.
Зад притежанието на „Левски“, остатъците от ЦСКА, а и зад „Лудогорец“ стоят видимо политически интереси. И това вещае още много сътресения в българския футбол. А може би и в политиката.
Мирослав Иванов