Повече пари срещу отказ от реформи в Бюджет 2018

На 23 октомври Министерството на финансите публикува проектобюджета за 2018 година и бюджетната рамка за следващите 3 години до 2020 г. След неговото публикуване основният дебат се завъртя около параметрите на бюджета и най-вече по отношение на неговата разходна част. Както вече беше многократно коментирано, огромната част от разходите се насочват към сериозно повишаване на социалните плащания и към увеличение на заплатите в някои от основните сектори на икономиката, като образование, здравеопазване, отбрана, пениси и т.н. Основните параметри на Бюджет 2018 г. може да се видят в следващата таблица.

Таблица 1. Бюджет 2018 г. – основни показатели

Бюджет 2018 - Таблица 1

Както се вижда от колона 3, планираните приходи за 2018 г. са с 3.4 млрд. лв. повече спрямо очакваните приходи за 2017 г., докато разходите са планирани с 4.6 млрд. лв. повече. Тази разлика формира дефицит от 1.1 млрд. лв. или 1% от БВП. Следва да се посочи, че планираните за тази година приходи ще бъдат по-малко в сравнение в заложените в бюджет 2017 г. поради по-малко усвоените плащания от ЕС. Поради тази причина се получава така, че приходите за 2018 г. нарастват с 9.6% спрямо очакваните за 2017 г., като част от тези приходи всъщност представляват наваксване на пропуснатото усвояване на европейско финансиране през тази година. Ако този трансфер на планирани средства не се вземе предвид при калкулациите, нарастването на приходите е с малко над 6%, което е в унисон с номиналното увеличение на БВП за следващата година.

Приходната част на бюджета е следствие от прогнозираните макроикономически допускания за 2018 г. Икономическата динамика през 2017 г. надхвърли значително очакванията от края на 2016 г., когато беше планиран бюджета за настоящата година. Тогава реалният ръст на БВП беше прогнозиран на 2.5%, докато в действителност той се очаква да е 4%. Безработицата се очакваше да бъде 7.3%, докато в действителност тя ще бъде 6.5%, а заетостта се очакваше да нарасне с 0.6%, докато тя ще се увеличи с 0.8%. И въпреки че средногодишната инфлация ще се окаже по-ниска от планираната за годината с около 0.4 процентни пункта или 1.1% вместо 1.5%, то номиналният размер на БВП за тази година се очаква да достигне 99.6 млрд. лв. вместо планираните 92.4 млрд. лв. Това прави разлика от над 7 млрд. лв. или едно много сериозно отклонение в прогнозите, което е трудно да бъде обяснена само с конюнктурни промени в бизнес средата или бизнес цикъла.

Когато се дискутират бюджетните приходи е интересно да се отговори на два съществени въпроса:

  1. Добре ли са планирани тези приходи, съобразно направените макроикономически допускания и дали Министерството на финансите не ги е подценило, за да може да отчете “непланиран” бюджетен излишък в края на годината, което да изхарчи по свое усмотрение, както това ще стане през настоящата година.
  2. Ръстът на приходите съпътстван ли е с подобряване на ефективността на събираемостта на данъчните постъпления или напротив, повишената икономическа активност всъщност влошава събираемостта на данъците и те нарастват с темп, неотговарящ на икономическия ръст

Относно правилното планиране на бюджетните приходи, вече няколко поредни години ставаме свидетели на подценяване от страна на Министерство на финансите на ръста на икономиката и свързаните с това приходи в бюджета. За 2015 г. сериозният икономически ръст, освен на външни фактори, се дължеше и на ударното харчене на бюджетни средства в края на година поради приключването на предишния програмен период от европейското финансиране. Реално в последният месец на 2015 г. държавата изхарчи над 5 млрд. лв., което има и сериозна заслуга за отчетения икономически ръст за тази година от 2.9% при планирани първоначално 2%, или с една трета по-малко. Ударното харчене беше и причината бюджетът да завърши на дефицит, въпреки отчитаните през годината излишъци. Това сериозно вливане на ликвидност в икономиката обаче се отрази и на икономическата активност през 2016 г., което не беше планирано в бюджета за същата година, въпреки наличните данни за това и което в крайна сметка доведе до отчетения бюджетен излишък от близо 1.5 млрд. лв. в края на 2016 г. За 2017 г. обаче още по време на приемането на бюджета беше ясно, че заложените параметри ще бъдат сериозно надхвърлени и това се видя още в началото на тази година с актуализацията на макрорамката.

От тази гледна точка възниква резонният въпрос дали и бюджетната прогноза за 2018 г. не е подценена и няма ли отново да станем свидетели на сериозен бюджетен излишък, който правителството ударно да изхарчи в края на годината? В случая следва да се подчертае, че 2018 г. ще бъде първата година след началото на глобалната икономическа криза, през която икономическата ситуация в България започва коренно да се променя. Това е годината, в която реалният ръст на българската икономика ще надхвърли своя потенциал. Или с други думи, през 2018 г. българската икономика ще започне да се развива по неустойчив начин, който, ако не е управляван правилно, ще започне да създава макроикономически дисбаланси. Ето защо е много трудно бюджетната прогноза за 2018 г. да бъде критикувана, че подценява умишлено приходната част на бюджета, защото правителството може да предприеме ходове за овладяване на неустойчивия икономически тренд.

Въпреки тези съмнения обаче или по-точно очаквания за превантивни мерки от страна на правителството във връзка с икономическата ситуация в България, реалистичното очакване, което отчасти вече е видно в бюджета за следващата година е, че управляващите ще направят точно обратното на необходимото, а именно

  1. Ще засилят процеса на усвояване на европейски фондове, защото това е основната отличителна черта на политиката на това правителство и главният аргумент при отчитане на постигнатото от страна на управляващите. Негативните аспекти от усвояването на еврофондовете никога не се взимат под внимание и дори се неглижират.
  2. Това засилено усвояване на еврофондове ще окаже въздействие и върху изпълнението на капиталовата програма на правителството. Както вече стана ясно, над 2 млрд. лв. от планираните капиталови разходи за настоящата година се прехвърлят в следващата, което означава най-малкото, че догодина ще сме свидетели на сравнително по-добро изпълнение на инвестиционната политика на управляващите.
  3. Със своята разходна политика, заложена в бюджета за 2018 г., най-вече в областта на социалните плащания и повишаване на трудовите възнаграждения правителството създава перфектни условия за прегряване на българската икономика. Основният проблем е не толкова увеличението на самите разходи, а това, че те ще бъдат излети в напълно нереформирани сектори и единственият резултат, вместо подобряване на качеството и работата в тези сектори, ще бъде силен ръст на потребителското търсене, което ще доведе до много сериозни макроикономически изкривявания, които ще започнат да се усещат със сериозно закъснение, но чиито последици ще окажат значително негативно влияние върху българската икономика.

На базата на гореизложеното с голяма доза вероятност може да се прогнозира, че през 2018 г. бюджетът ще продължи да отчита сериозни излишъци, което ще даде свобода на управляващите още по-ударно да харчат държавен ресурс съобразно конюнктурни искания и нужди, като не е изключено да видим и допълнителни разходи за заплати и социални помощи. Всичко това със сигурност ще има отражение върху икономическото развитие на страната и няма да е учудващо, ако 2018 г. постави началото на прегряването на българската икономика и нейното по-нататъшно неустойчиво развитие.

По отношение ефективността на данъчната събираемост, една приблизителна представа дава таблица 2. Както беше вече посочено, през 2017 г. българската икономика се очаква да достигне 99.6 млрд. лв. вместо планираните миналата година 92.4 млрд. лв., което означава допълнително произведен БВП от 7.2 млрд.лв. Въпросът, който възниква в случая е дали този допълнителен БВП се отразява пропорционално в приходната част на бюджета. Ясно е, че при един неочакван по-висок ръст на БВП, делът на планираните бюджетни показатели спрямо новия размер на БВП ще бъдат по-ниски. Поради тази причина, ако вземем делът на очакваните и преизчислени съгласно последните макроикономически данни бюджетните приходи към по-високия очакван БВП, то се оказва, че всъщност те не отговарят на ръста на увеличения БВП. Всъщност, както се вижда от таблица 2, бюджетните приходи, които се очаква да бъдат събрани към края на годината, са с над 3 млрд. лв. по-малко, отколкото икономическото развитие на страната предполага, с цялата условност на това изчисление. За разходната част ситуацията е малко по-комплицирана, защото те не могат автоматично да се увеличават, а и реално те дори са по-ниски, в голямата си част поради сериозното неизпълнение на инвестиционната програма на правителството.

Всичко това говори, че данъчната събираемост в България е неефективна и че усилията на Министерството на финансите, вместо към разширяване на данъчната база и ограничаване плащанията в брой, както и въвеждането на други рестрикции върху бизнеса е по-добре да съсредоточи усилията си към по-добра събираемост на данъчните приходи, допълнителните постъпления от които биха могли да надхвърлят значително очакванията на правителството от въвеждането, в същността си, на по-високо данъчно облагане.

Таблица 2. Пропуснати приходи за бюджета спрямо ръста на БВПБюджет 2018 - Таблица 2

Разходната част на бюджета за 2018 г. беше вече многократно коментирана в медиите. Увеличените разходи се дължат основно на

  1. по-високите капиталови разходи, чийто ръст е в размер на 2.2 млрд. лв. и които, както вече беше посочено, представлява компенсация за по-ниския техен размер през настоящата година и
  2. значителния ръст на текущите разходи, което представлява най-същественото и същевременно най-притеснителното увеличение на бюджетните разходи

Трите основни пера от текущите разходи, които в съвкупността си представляват близо 90% от цялото увеличение са разходи за персонал, социални и здравоосигурителни плащания и за пенсии, както се вижда от таблица 1. Де факто, близо една трета от увеличението на текущите разходи се дължи на ръста на разходите за заплати, около 700 млн.лв., като основният дял от тази сума, или 350 млн.лв. ще бъдат изразходвани за увеличение на учителските заплати. За армията ще бъдат насочени 100 млн.лв., а за структурите на МВР – още 55 млн.лв. Здравеопазването също ще получи близо 500 млн. лв. повече, като 4/5 от тези пари ще бъдат насочени към НЗОК, чийто бюджет през следващата година ще достигне 3.8 млрд. лв. Основният проблем в случая не е самото увеличение на заплатите и разходите в нуждаещите се сектори, а в това, че тези сектори не са реформирани и изразходването на такъв сериозен ресурс де факто намалява волята за реформи в тях. Всъщност образованието, здравеопазването и сектор отбрана и сигурност са най-нереформираните сектори в държавата, които всяка година гълтат огромен ресурс без това да води до каквото и да е подобрение на предлаганите от тези сектори услуги. Даже напротив, тяхната работа непрекъснато се влошава и България непрекъснато е критикувана за нежеланието си да ги реформира.

В таблица 3 е представено изменението на бюджетните разходи за 2018 г. по дейности. Както се вижда, най-голямото увеличение на разходите са за секторите социално осигуряване, образование и здравеопазване.

Таблица 3. Изменение на разходите по функции

Бюджет 2018 - Таблица 3

Това, което не се вижда от тази таблица е, че разходите за отбрана и сигурност са най-високите за последните осем години като дял от БВП. В номинално изражение увеличението е с над 25% за този период., въпреки че това остава най-нереформираният сектор в страната. В здравеопазването, като се изключи пикът от 2014 г., през 2018 г. в сектора ще бъдат изразходвани почти толкова средства като дял от БВП, колкото през далечната 2003 г. За този период обаче, разходите за сектора са се утроили, докато качеството на услугите всъщност се е влошило.

В обобщение може да се каже следното:

  1. С настоящия бюджет правителството създава много сериозни предпоставки за едно неустойчиво бъдещо развитие на българската икономика, съпроводено със появата на сериозни макроикономически дисбаланси, които ще имат следните характеристики:
    • Повишаване на инфлационните нива над очакваните
    • Значително изпреварване на ръста на вноса пред този на износа и влошаване на показателите на платежния баланс на страната, както и повишаване на негативното влияние на външнотърговското салдо върху ръста на икономиката
    • Създаване на сериозно напрежение на определени пазари, като тези за имоти и жилища, както и в сектора на услугите
    • Създаване на много сериозен натиск върху пазара на труда и оттам върху нивата на заплащане в икономиката, което е пряко свързано с конкурентоспособността на българския бизнес
    • В крайна сметка създаване на условия за прегряване на българската икономика
  2. Неефективното събиране на данъци, неотговарящо на ръста на икономиката и необходимостта от допълнителен ресурс за удовлетворяване на увеличаващия се натиск за повишаване на доходите и социалните плащания ще принуди правителството да търси начини за увеличаване на данъчните приходи чрез допълнителни рестрикции върху икономиката, което ще е свързано също така с опит за изтегляне на ликвидност, което обаче ще затормозява бизнеса вместо да води до преструктуриране на икономиката. Рязкото увеличаване на минималната работна заплата надали ще доведе до някакво сериозно преструктуриране на бизнеса в период на икономически подем, но при всички случаи ще изиграе негативна роля по отношение на основните макроикономически показатели на страната, посочени в предходната точка.
  3. Наливането на огромен ресурс в нереформираните сектори на икономиката ще намали допълнително волята за реформи и ще създаде условия за натиск върху управляващите да продължат да наливат пари, за да държат тези системи спокойни. В своята същност това сериозно изливане на ресурс за заплати и социални плащания е вид подкуп, което правителство е решило да плати, за да бъде оставено да работи спокойно по време на председателството на ЕС. Проблемът е, че това е изключително грешен сигнал, който управляващите изпращат към обществото и създават предпоставки за ескалация на исканията към правителството за непрекъснато повишаване на тези плащания. Този проблем, освен чисто управленски има потенциала да се превърне и във фискален в не толкова далечно бъдеще при обръщане на икономическия цикъл, когато икономиката започне да боксува и когато делът на тези разходи започне да се увеличава като дял от БВП, докато не се наложи тяхното задържане или свиване с цялата палитра от негативни последствия върху социалната структура на страната.

Ако може в едно изречение да се обобщи Бюджет 2018, то би било: наливане на пари в икономиката с цел подкуп на населението срещу получаване на спокойствие за управляващите, съпроводено с отказ от реформи и неустойчиво бъдещо развитие!

Юлиян Войнов