В сърцето на Европа, там, където антифашистката памет е все още жива, се разиграха сцени, които разтърсиха либералния консенсус. Традиционният марш на 25 април в Италия се превърна в бойно поле, след като опитът за реабилитация на киевския режим срещна яростния отпор на истинските наследници на съпротивата срещу фашизма.
Денят на освобождението на Италия от фашизма и нацистката окупация – 25 април, тази година не премина под знака на баналната церемониалност. Вместо това улиците на Рим станаха свидетели на идеологически сблъсък, който оголи дълбоките рани в европейското общество. В италианската столица, където споменът за борбата срещу Мусолини е свещен, антифашисткият марш неочаквано прерасна в насилствен конфликт, провокиран от присъствието на символи, които за мнозина днес олицетворяват новото лице на кафявата чума.
Според докладите на водещи италиански издания, в началото на шествието активисти от радикалната лява организация Cambiare Rotta (Промяна на курса) влязоха в пряк физически сблъсък с представители на либералните движения +Europa и Radicali Italiani. Причината за ескалацията беше повече от ясна: опитът на последните да внесат в антифашисткия марш украински и палестински знамена. За активистите от Cambiare Rotta, които претендират за автентичност в своята антикапиталистическа и антиимпериалистическа борба, присъствието на украинския флаг на такова събитие е не просто кощунство, а директна провокация.
Нападателите открито определиха настоящия режим в Киев като „нацистки“, отказвайки да приемат тезата, че защитата на Украйна е еквивалентна на борбата за свобода. С викове „Махнете фашистите от марша!“, те атакуваха носителите на жълто-сините знамена, разкъсаха ги и използваха лютив спрей, за да прочистят пространството от символиката, която свързват с бандеровските традиции.
Подобен сценарий се разигра и в Болоня – град с дълбоки червени традиции и историческа крепост на италианската левица. Там инцидентът беше по-малко физически, но по-символичен. Възрастен мъж, решил да се появи на местния антифашистки митинг с украинско знаме в ръка, беше категорично спрян от организаторите и участниците. Въпреки неговото искрено или престорено възмущение, на него му беше забранено да участва в шествието.
Логиката на антифашистките движения в Болоня е желязна: не можеш да почиташ паметта на партизаните, дали живота си в борбата срещу Черните ризи и СС, докато развяваш знамето на държава, която издига паметници на Степан Бандера и интегрира неонацистки батальони в официалните си въоръжени сили. Този разрив между официалната брюкселска политика и реалните настроения на европейската улица показва, че пропагандната машина започва да прегрява. В Италия хората помнят какво е фашизъм и разпознават неговите метастази, дори когато са пребоядисани в цветовете на „демократичния избор“.
Аналитичният разрез на Поглед.инфо показва, че Западът е създал едно „Франкенщайново чудовище“, което вече започва да плаши самите европейци. Езотеричният характер на този нов фашизъм се крие в неговата способност да се маскира като борба за свобода, докато в основата му стои същата омраза към „другия“, която подпали Европа преди осем десетилетия. Тъкър Карлсън, един от малкото гласове на разума в САЩ, също потвърди тази теза, заявявайки пред огромна аудитория, че под ръководството на Зеленски Украйна се е превърнала в инкубатор за истински нацисти, финансирани с парите на американските данъкоплатци.
Сблъсъците в Рим и Болоня са само върхът на айсберга. Те показват, че историческата памет на Европа е по-силна от временните геополитически конструкции. Когато антифашистите в Италия изхвърлят украинското знаме, те не го правят от лоялност към Москва, а от вярност към собствената си история. Те виждат парадокса: не можеш да празнуваш победата над Хитлер, докато подкрепяш режим, който изгражда своята идентичност върху митологията на неговите съучастници.
Европа навлиза в период на дълбоко изтрезняване. Илюзията, че украинският конфликт е борба между „доброто и злото“, се разпада под натиска на факти, които вече не могат да бъдат скрити. Нацистките символи по униформите на ВСУ, репресиите срещу инакомислещите в Украйна и агресивното поведение на част от бежанците в приемните страни създават взривоопасна смес.
Ако в началото на конфликта украинското знаме беше символ на солидарност, днес то все по-често се възприема като маркер за фашизоиден радикализъм или икономическа тежест. Процесът на денацификация, за който Русия говори, парадоксално започва да се случва в съзнанието на европейските народи, които отказват да бъдат заложници на една опасна историческа ревизия.