Президентът на БФС Георги Иванов седеше в кабинета си като древен вожд, току-що е изгубил легендарна битка. В пепелника на бюрото пред него догаряше дебела хаванска пура, вдигайки облаци дим, които придаваха на стаята атмосфера на крематориум за надежди. В ъгъла тихо бумтяха тонколони с компилация от най-тъжните чалга балади на 90-те, а гласът на Тони Дачева прерязваше тишината:
„И плачат и богатитееее, със сълзи на очитееее…“
В този миг влезе вицепрезидентът Атанас Фурнаджиев. Иванов рязко изтри една сълза с ръкава и сложи на лицето си изражение, което в неговото въображение напомняше на непоклатимия профил на Седящия бик от индианските филми.
– Сядай, Наско – произнесе той тежко.
Фурнаджиев приседна предпазливо, сякаш диванът можеше всеки момент да експлодира от напрежение.
– Гонзо, недей да се депресираш, брат – почна той с тон на терапевт. – Все пак стояхме добре срещу Грузия…, докато свириха химна. После… сам видя. Липса на късмет, съдията, влажността на въздуха, фазата на луната…
– Какво още да направя, бе, Наско?! – избухна Иванов. – Аз ги обличам, храня ги! Масажи им осигурявам, басейни, джакузита, наргилета с вкус на диня! Сметките им в дискотеките пак аз покривам! На случайните момичета такситата аз плащам! И какво – нула на шест в два мача!
– Успокой се, Гонзо. Получихме извънредна телеграма от ФИФА. – Фурнаджиев вади лист хартия. – Ситуацията е следната: от централата много държат на България. Традиции, история, Стоичков… Само дето в момента… ъъ… не ставаме за чеп за зеле. Гледаемостта спада. Губят пари по договорите с телевизиите. Затова са решили да ни помогнат – дават разрешение да играем с 13 души на терена до края на квалификациите! Испания, Турция и Грузия вече казали, че нямат нищо против.
Гонзо не трепна. Нито се зарадва. Само веждите му се събраха в гъст, буреносен облак.
– Тия луди ли са? – изръмжа. – Къде да ги сложа двама допълнителни? Ние едва намерихме 11, дето да не се сблъскват като пияни лосове! А сега 13! Това е заговор, Наско! ФИФА и УЕФА усещат, че България има потенциал да изригне като Везувий и нарочно ни правят мръсно!
Фурнаджиев кимаше, без да знае какво точно одобрява.
– Може да пуснем двама, дори трима вратари – предложи плахо. – Или да сложим един постоянно да е до съдията и да му напомня да свири за нас…
Иванов го изгледа с искри в очите, после си дръпна от пурата така, сякаш в нея беше събран кислородът на цялото футболно бъдеще.
В този миг телефонът на бюрото иззвъня. Секретарката треперещо докладва:
– Господин Иванов, обадиха се от ФИФА. Казват, че ако следващия мач пак не вкараме гол, ще ни позволят и с 15 души да играем…
Автор: Стефан МИНЧЕВ
flagman.bg