С настъпването на пролетта змиите у нас се събуждат от зимната си летаргия, излизат навън в търсене на храна, а започва и размножаването им. Затова е особено важно как да реагира човек при ухапване от змия, включително отровна.
Най-важното при ухапване от змия е човек да успее да запази спокойствие, да наложи студен компрес върху ухапаното място или да го полее с вода, а след това и да потърси медицинска помощ. Така съветва д-р Олимпиада Атмажова, главен асистент в болница „Г. Странски“ – Плевен. По думите й е мит, че над ухапаното място трябва да се пристегне или на мястото на ухапването да се маже с кал или да се изсмуче отровата.
Противозмийският серум е антидот с отложено действие и поставянето му може да се отложи до 48-ия час след ухапването, като се поставя при строги индикации за ухапване от отровна змия, каза още тя. По думите ѝ змийската отрова от срещащите се в България змии е животозастрашаваща за хора, страдащи от чернодробно заболяване и за деца под 12 – 13-годишна възраст.
В България отровните змии са усойница, пепелянка, както и три вида смок, но смоците не представляват реална опасност за човека. Отровните и неотровните змии се различават по окраската и по размерите. Всички отровни змии са с дължина под един метър, рядко се срещат екземпляри, достигащи до метър. Всички неотровни змии са значително по-дълги. Характерен белег за пепелянката е рогчето на носа ѝ, докато усойницата няма такова.
Когато отровната змия хапе, на ухапаното място се виждат само две точки – това са дупчиците, получени от забиването на „кучешките” й зъби. Ако мястото се зачерви, появи се кръвонасядане, болка, изтръпване, означава, че змията е пуснала отровата си. При ухапване от неотровна змия около двете основни дупчици има още няколко точици, което показва, че змията си е подпряла небцето и е захапала.
Змиите не нападат, те са страхливи и тъй като не чуват, при усещане на вибрации веднага се крият. Змията не би нападнала нарочно, освен ако не е заплашена – настъпена, опит за залавяне, удряне с пръчка и др.
Малките змийчета са по-опасни от възрастните екземпляри, тъй като не могат да контролират отделянето на отровата си и при всяка заплаха отделят отрова, която е доста по-концентрирана в сравнение с отровата, отделена от възрастна змия.
Противозмийският се поставя при строги индикации и по лекарска преценка, тъй като не всички ухапвания са причинени от отровна змия, а дори ухапването да е било от отровна змия, тя не винаги отделя отрова. Има т.нар. сухи ухапвания, при които змията хапе, но не пуска отрова, пояснява още Атмажова.
Поставянето на противозмийския серум може да крие рискове, тъй като и той може да има странични ефекти, като най-големият страничен ефект е алергичната реакция, добави тя. Човекът не се е сблъсквал с конския серум, от който се изработва противозмийският серум, и е възможно да се появи анафилаксия заради серума.